Решение № 4229 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 328 и чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба от В. Х. - административен ръководител-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура (ОП) - Пловдив, против решение № 9304/28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1519/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед ОП № 105/ 26.06.2025г. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост– отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че са събрани безспорни доказателства за пропуски в работата на В. И. П. в качеството й на следовател в ОСО при ОП (Окръжна прокуратура) Пловдив, които не са взети предвид от съда. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на П. срещу заповед ОП № 105/ 26.06.2025г. Ответникът В. И. П. от гр. Пловдив оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил като незаконосъобразна заповед ОП № 105/ 26.06.2025г на административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Пловдив, с която на В. И. П. - следовател в ОСО при ОП Пловдив, е наложена административна мярка "Обръщане на внимание" по чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: На 13.03.2025г в ОП Пловдив е постъпила справка на прокурор от отдел 10 Инспекторат при ВКП от извършена проверка на пр.пр. № 6901/2018г. по описа на ОП-Пловдив, ДП № 239/2018г., в която е установена неритмичност на проведеното разследване и необоснованото му забавяне, като са констатирани множество периоди на бездействие, сумарно за общ период от 3 години и 1 месец. ДП е образувано на 05.07.2018г. и приключено към момента на изготвяне на справката – 27.02.2025г. Административният ръководител на Окръжна прокуратура – Пловдив се е запознал с материалите от проверка за установяване на данни за допуснати дисциплинарни нарушения или пропуски по образуването и движението на делата или по организацията на работата на водещия разследването и наблюдаващия прокурор по ДП № 239/2018г. по описа на ОСО към ОП – Пловдив, пр.пр. № 6901/2018г. по описа на ОП – Пловдив. Със Заповед ОП № 48/24.03.2025г. на административния ръководител на ОП – Пловдив е образувана проверка за установяване на наличие на данни за дисциплинарно нарушение, с която В. П. е запозната. Зам. Окръжен прокурор Г. се е запознал със справката на ВКП и е изискал справка за натовареност на следовател П. от 05.07.2018г. до 23.03.2025г. и за средната натовареност в посочения период /л.10 от преписката на ответника/. Постъпила е справка за индивидуалната натовареност „на атестирания“, за среднодневна натовареност на следовател в съответния орган на съдебната власт, както и среднодневна натовареност на следовател в органите на съответното ниво в Следствен отдел в ОП-Пловдив, за следовател П.. Изискал е и справка за неприключили дела към 23.04.2025г. на следовател П. с продължителност на разследването над 2 години. В справката са отбелязани 7 дела - №№ 120/2019г., 192/2021г., 237/2021г., 302/2021г., 34/2022г., 82/2022г., 68/2023г. По отношение на тази справка зам.окръжен прокурор Г. е изискал от П. материалите по ДП №№ 120/2019г., 192/2021г., 237/2021г., 302/2021г., 82/2022г., 68/2023г. за проверка – 29.04.2025г. Представени са без две от тях, които са били на доклад в РП – Пловдив. Представени са данни за отсъствия на П., независимо по какви причини, за период 23.07.2028г.- 20.03.2025г. Проверяващият прокурор е предоставил възможност на следовател П. да представи в 10-дневен срок от получаване на поканата – становище относно справката на ВКП, касаеща хода на разследването по ДП № 239/2018г. Такова е представено с подробни данни в хронология с дати и вх. номера на материалите, подлежащи на проучване с цел предприемане на следващи законосъобразни и обосновани процесуално-следствени действия (ПСД). Докладът на Заместник окръжния прокурор на ОП Пловдив е представен на 22.05.2025г. В него са описани провереното ДП № 239/2018г. и проверени дела, разследването по отношение на които продължава повече от 2 години, с изложени констатации на проверяващия. Преценено е, че независимо от високата фактическа сложност, е установена неритмичност на проведеното разследване и необосновано забавяне на същото, независимо от обективни причини – пандемията, голяма част от свидетелите са медицински лица и изготвянето на СМЛ, възложени експертизи на лекари от ВМА София. За проверените 5 броя ДП с продължителност над 2 години са вписани констатации за водено неритмично разследване с изключение на ДП № 120/2019г., по което не е констатирано забавяне. В изводите е посочено, че проверените дела с продължителност над 2 години са с фактическа и правна сложност, но това не оправдава бездействие от разследващия орган. С доклада следовател П. е запозната на датата, на която й е връчена оспорената заповед ОП № 105/ 26.06.2025г на административния ръководител – окръжен прокурор на ОП Пловдив. С нея, след обсъждане на доклада и становището, е обърнато внимание на основание чл.327, ал.1 от ЗСВ на следовател П. за неизпълнение на задълженията й по чл.203 от НПК и допускане на необосновано забавяне на разследванията, което се дължи на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства с данни за натовареността на следовател П. и средната натовареност на следователите в ОСО при ОП-Пловдив за периода 2018-2025г, за резултата от последната й атестация; справка за приключени от нея ДП от 05.07.2018г. до 15.09.2025г. За да отмени процесната заповед, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, при отсъствие на конкретни мотиви относно нарушение на чл.203 НПК във връзка с фактическо основание за издаване на заповед по чл.327, ал.1 ЗСВ; без предоставена възможност за представяне на становище по другите ДП, проверени в обхвата на проверката, възложена със Заповед ОП № 48/24.03.2025г. на административния ръководител на ОП – Пловдив. Според съда последното представлява нарушение на чл.34 и чл.35 АПК, а пропускът в административното производство обосновава извод и за нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Акцентира се, че при проверката не е спазено разпореденото от административния ръководител: установяване на релевантните обстоятелства, необходими за обективна преценка за търсене на виновно неизпълнение на задълженията от следовател П. за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване - натовареност, фактическа и правна сложност на възложените ДП и преписки и други от обективен и субективен характер. Докладът не съдържа информация за фактическа и правна сложност на възложените ДП и преписки, а в заповедта също отсъстват мотиви в тази насока за 6-те ДП. Съображение за фактическа и правна сложност е налице само относно ДП № 239/2018г., но без съпоставка с обхвата на дейността на следователя за периода 2018г.- 2025г. по критерии – брой дела с фактическа и правна сложност, вид обследвани деяния и други обективни критерии. Съдът посочва, че по отношение на нарушението – необосновано забавяне на разследванията, не е извършена цялостна преценка със съпоставка между натовареността на следователя в конкретния времеви период и поведението му, при съобразяване с обективни фактори. Счита, че информацията в становището на следовател П. относно справката на ВКП за ДП № 239/2018г. опровергава констатациите за бездействие по разследваното, довело до необоснованото му забавяне, а неоспорените данни за приключили преди издаване на оспорената заповед пет ДП, за които е прието, че са над двегодишен срок, обосновават извод за липса на основание за издаване на обжалвания административен акт, при съобразяване с високата натовареност на следователя с оглед съдебно установени факти в тази насока и цялостното му професионално поведение. Обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за обръщане на внимание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съдът е обосновал законосъобразни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав, поради което препраща към тях при приложението на чл. 221, ал. 2 изр. последно АПК. Разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ дава възможност на административните ръководители по своя преценка да обръщат внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и др. за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или при организацията на работата им, за което уведомяват Висшия съдебен съвет. Нормата систематично се намира в Глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ, в която е уредена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Анализът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за вида и характера на производството, което приключва с издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ. В него се установяват нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, каквито нарушения обаче представляват в много по-ниска степен законово укоримо неизпълнение на служебните задължения в сравнение с дисциплинарните нарушения. Следователно по своя характер мярката е вътрешноорганизационна с дисциплиниращ ефект и има преимуществено превантивен характер. Макар и формално юридически мярката по чл.327 ЗСВ да не е част от дисциплинарните наказания, изброени в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, то налагането й също изисква доказване на нарушение на служебните задължения и вина на магистрата, а прилагането й носи неблагоприятни последици за него, поради което подлежи и на съдебен контрол, въведен изрично с последните изменения на ал. 2 на същата разпоредба с ДВ, бр. 11 от 07.02.2020 г. В тази връзка и доколкото ЗСВ не съдържа специални процесуални правила за налагане на мярката, приложими са общите такива по АПК, изискващи даване на възможност за запознаване с доказателствата и изразяване на становище – чл.34, ал.3 АПК. В случая касаторът не е изпълнил това свое задължение относно приобщения по преписката доклад на Заместник окръжния прокурор на ОП Пловдив, съдържащ констатации за забавени ДП извън ДП № 239/2018г., за което е възложена проверка. Предвид запознаването й с доклада на същата дата, на която е издадена процесната заповед, ответницата не би могла реагира адекватно. Процедирайки по този начин, административният ръководител е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на адресата на процесната заповед. Доколкото проверката на останалите дела цели констатиране на системност в пропуските в организацията и планирането на служебната дейност на следовател П., т.е. пряко се отнася към материалноправните предпоставки за налагане на дисциплиниращата мярка, не може да се отрече правото й да възрази и да даде обяснения по констатациите на проверяващия. Правилно е посочено в обжалвания съдебен акт, че след като не е изяснено на какво се дължат кратките забавяния (в рамките на дни или месец от предходни ПСД) в производствата по 6-те бр проверявани ДП – 3бр за 2021г, 2 бр за 2023г и 1 бр за 2022г, не може да се обоснове като единствено възможен обобщеният извод на административния ръководител за системна забава в работата на следователя, породена от пропуски в организацията и планиране на служебните му задължения. Освен това, не е направена обективна съпоставка с натовареността на следовател П. с оглед действителната фактическа и правна сложност на проверените ДП в съвкупност с всички възложени й дела за периода 2018г-2025г и при съпоставка в останалите следователи в ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив. Не може да бъде споделена тезата в касационната жалба, че след като всички следователи разглеждат делата, посочени в чл.194, ал.1 НПК (определени като „натоварващи“), такава проверка не е наложителна, както и че конкретната висока натовареност на следовател П. е в резултат само от неприключени в срок предходно разпределени дела за разследване. По делото не са налице убедителни доказателства, че следовател П. виновно е бездействала като поради небрежност не е взела всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по ДП № 239/2018г и не е положила всички усилия за събирането на необходимите доказателства в най-кратък срок, съобразно законовите разпоредби и указанията на горестоящия прокурор. От съдържанието на заповедта не става ясно какви конкретно необходими действия и при какви времеви стандарти е могла да извършва, включително при въведените противоепидемични мерки и когато делото е било изпращано за експертиза. От данните по делото е видно, че една от причините за удължаване срока на разследването е необходимост от изясняване на въпроси, възникнали вследствие на изготвените експертни заключения. Изложеното показва, наред с отразените по-горе други пороци, че при постановяването на обжалвания акт административният ръководител не е изследвал в пълнота и обективно фактите, довели до допускане на просрочията по ДП № 239/2018г. Изложеното сочи несъответствие между съдържанието на заповедта и целта на нормата на чл. 327, ал. 1 ЗСВ, което е достатъчно като основание за отмяна на заповедта, за издаването на която не са били налице и материалните предпоставки за законосъобразност. Реферирането в касационната жалба към мотивите на решението по адм. д. № 1137/2022г по описа на Върховен административен съд е неточно и не може да послужи за обосноваване на укоримо професионално поведение на следовател П. като предпоставка за прилагане на мярката по чл.327, ал.1 ЗСВ. Наличието на пороци в хипотезата на чл.146, т.3, т. 4 и т.5 АПК обуславя извода на настоящия съдебен състав, че отменяйки оспорената заповед като незаконосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. Водим от тези мотиви на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,