Определение № 60196 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2019 г.

Производството е по чл. 247 и 248 ГПК. С определение № 579 от 20.07.2021г. по ч.гр.д. № 2567/2021г. на І г.о. на Върховния касационен съд е постановено делото да се изпрати на настоящия състав за произнасяне по съдържащото се в частната жалба искане за поправка на очевидна фактическа грешка в определение №76 от 30.04.2019г., постановено по настоящето дело. В частната жалба на Г. Н. З. и И. Х. З. срещу разпореждане № 50 от 14.05.2021г. на председателя на първо гражданско отделение на ВКС, с което се отказва да се образува производство по подадената от тях молба вх. № 1481 от 22.02.2021г., се твърди, че съдебните актове, с които молителите са осъдени да заплатят разноски в размер на 2 000 лв. на Ц. А. и А. А., са постановени при допусната очевидна фактическа грешка. Сред тези актове е и определение № 76 от 30.04.2019г. по настоящето гражданско дело. Насрещните страни Ц. П. А. и наследниците на А. Н. А., починал на 07.11.2019г., а именно: Ц. П. А., Ц. А. Т. и Н. А. Н., са представили писмено становище чрез пълномощника адв. А.. Считат, че молбата е недопустима и ако се претендира изменение на определението в частта за разноските, сроковете за това са изтекли. Претендират разноски. Становището е придружено с удостоверение за наследници на А. Н. А.. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С постановеното по настоящето дело определение № 76 от 30.04.2019г. е оставена без разглеждане молбата на Г. Н. З. и И. Х. З. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 16 от 22.03.2018г. по гр.д. № 4178/2017г. на Върховния касационен съд, ІІг.о.; осъдени са Г. Н. З. и И. Х. З. да заплатят на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. сумата 4800/четири хиляди и осемстотин/ лева, а на Ц. П. А. и А. Н. А. сумата 2000/две хиляди/ лева, представляващи разноски по делото. По отношение задължението за разноски е изразена воля за присъждането им както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Срещу това определение е подадена частна жалба от Г. Н. З. и И. Х. З., по която е образувано ч.гр.д.№ 2989/2019г. на ІІг.о. В т.4 от частната жалба е наведено оплакване досежно поставените в тежест на жалбоподателите разноски 2000лв., дължими на Ц. А. и А. А.. Посочено е, че тези лица не е следвало да участват в производството по отмяна, тъй като те са ответници по иска по чл. 30, ал.3 ЗС, наред с молителите, а повдигнатият правен спор, предмет на отмяната, е между молителите и ищците в първоинстанционното производство. С определение № 159 от 20.09.2019г. по ч.гр.д. № 2989/2019г. на ІІ г.о. е потвърдено определение № 76 от 30.04.2019г. като отново са осъдени Г. и И. З. да заплатят на Ц. А. и А. А. 2000лв. разноски по делото. Предвид горните обстоятелства настоящият състав счита, че очевидна фактическа грешка в определението от 30.04.2019г. не е допусната, тъй като липсва несъответствие между формираната и изразената воля относно разноските, а напротив - има съответствие между мотивите и диспозитива в тази част. Изложените в частната жалба по ч.гр.д.№ 2989/2019г. на ІІг.о. оплаквания по отношение на разноските следва да бъдат квалифицирани като искане по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските. За това искане, направено в частната жалба по ч.гр.д. № 2989/2019г., е спазен срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Искането е основателно. Ц. А. и А. А., които са конституирани като ответници по молбата за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 1112/2019г., не е следвало да участват в това производство. Спорът, чието преразглеждане се цели с подадената молба за отмяна, е по чл.30, ал.3 ЗС. Ответници по този иск са били молителите Г. Н. З. и И. Х. З., както и Ц. П. А. и А. Н. А.; ищци са В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И.. С решението молителите са осъдени да заплатят по 5192,50 лв. на всеки от ищците, представляващи получени наеми за съсобствен имот за периода 01.12.2006г. - 01.07.2009г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2009г. до окончателното плащане, както и по 1000 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2006г. - 31.07.2009г. Ц. П. А. и А. Н. А. също са осъдени да заплатят на ищците съответни суми на основание чл. 30, ал.3 ЗС и чл. 86 ЗЗД, като осъдителното решение срещу тях не е било предмет на въззивно и касационно обжалване. С оглед на това те не се явяват насрещни страни по подадената молба за отмяна и неправилно са конституирани като участници в производството по чл. 303 ГПК. Поради това не им се следват разноски за производството по отмяна. Определението, с което им е присъдена сумата 2000 лв. следва да бъде отменено. На основание чл. 248, ал.3, пр.2 ГПК настоящето определение подлежи на обжалване. Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение