Решение № 3863 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „ИНВЕСТБАНК“ ад, ГР. София, бул. „България „ №85, представлявано от изпълнителните директори Станчева и Тенев и процесуалния представител юрисконсулт Атанасов срещу решение № 40812 от 05.12.2025 година, постановено по административно дело №8382 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмо, рег. № ЕО-06-30-110-1/27.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, в което е обективиран отказ за предоставяне на достъп на дружеството до регистрите и бази данни на НАП към информационната система за обмен на справочно и удостоверителна информация /RegiX/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Развива подробни съображения в касационната жалба и и ска отмяна на постановеното решение на административния съд и отмяна на отказа на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Всички оплаквания и искания се поддържат и в представена по делото молба и се претендира присъждане на разноски по списък. По делото е постъпил отговор от 23.01.2026г. от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрисконсулт Лукова, в който отговор се поддържа правилност на решението на първата инстанция и се иска да бъде оставено в сила. Доводите се поддържат и в съдебно заседание. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна касационна прокуратура дава заключение, включително в писмен вид. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било писмо, рег. № ЕО-06-30-110-1/27.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, в което е обективиран отказ за предоставяне на достъп на банката до регистрите и бази данни на НАП към информационната система за обмен на справочно и удостоверителна информация /RegiX/. Съдът подробно е разгледал изложените оплаквания в жалбата, събрал е необходимите доказателства и е приел, че няма спор от фактическа страна – направено е искане на банката за достъп до регистри, които са в сферата на първичен администратор – Националната агенция за приходите, конкретно относно заетостта, което искане е било опосредствано от Министерството на електронното управление. Изразен е от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите писмен отказ за предоставяне на достъп до набори от данни. Съдът е приел, че е налице спор от правна страна – дали достъпа на банките, при направено искане относно „Регистър по заетостта“ и във връзка със Закона за потребителските кредити и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, е законово уреден. Даден е отрицателен отговор – няма такава законова уредба. Предоставянето на обществени услуги самостоятелно не е основание за достъп до Информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. Не са налице основанията по чл.209 т.3 от АПК за отмяна на решението. Неоснователни са касационните оплаквания, които по своята същност представляват несъгласие с изводите на съда без да се излагат други твърдения. Не може да се възприеме твърдението, направено в касационната жалба, че при непроизнасяне в определен срок, в конкретния случай следва да се приеме, че е налице т.н. мълчаливо съгласие. Съгласно изричната разпоредба на чл.58 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс – изм.2018 и 2019г. в изречение първо - само и единствено в предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. В настоящия случай такова изрично предвиждане няма в нито един от приложимите закони, относими към процесния случай. Още повече, че предвид и специфичността и деликатността на информацията, която се иска и достъпа до данни изискват изрично произнасяне на органа. По същество на спора следва да се направи изцяло препращане към мотивите на първата инстанция. Заявленията на граждани и организации за получаване на достъп до данни от регистри в средата на междурегистров обмен подлежат на разглеждане в две фази. В първата, първичният администратор на данни се произнася по допустимостта на поискания достъп до данни, и във втората, Министерството на електронното управление предоставя реален достъп в средата на междурегистров обмен, ако заявителят може да бъде потребител на административна електронна услуга. Съобразно разпоредбата на чл. 7 от Закона за електронното управление /ЗЕУ/, правилата за предоставяне на електронни административни услуги, за обмена на електронни документи между административните органи, гражданите и организациите и за вътрешния обмен на електронни документи в рамките на отделните администрации в съответните области на политики се определят с наредби. В чл. 8 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги /НОИИСРЕАУ/ се уреждат условията за достъп до регистри и бази данни. Съгласно разписаното в чл. 8, ал. 3 от НОИИСРЕАУ първичният администратор на данни отказва достъп до данни на лицата, които ги заявяват, когато в заявлението за достъп по ал. 2 липсва един или повече от изискуемите реквизити или заявителят няма право да получи данните съгласно закон. Идентично е разписано и в нормата на чл. 17, ал. 4 от Общите условия за достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата на междурегистров обмен. Издаденото от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите становище, обективирано в процесното писмо съдържа отказ за предоставяне на достъп до “Регистър на заетостта” със справка “Актуално състояние на електронен трудов запис” ЕЕТЗ и тъй като представлява акт, който засяга законен интерес на подалото заявление лице, подлежи на проверка за законосъобразност по реда на АПК. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЕУ, законът се прилага и по отношение на дейността на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, доколкото в закон не е предвидено друго. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЕУ е посочено, че лицата по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 са длъжни да предоставят помежду си вътрешни електронни административни услуги, свързани с осъществяването на правомощията им и с извършването на електронни административни услуги на гражданите и организациите, доколкото в закон не е предвидено друго. А съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗЕУ, административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните. В Общите условия са регламентирани редът и условията за присъединяване на регистри и бази данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация „RegiX“ и осигуряването на достъп до тях. В нормата на чл. 10, ал. 3 от Общите условия, лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 – административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, имат право да получат достъп до регистри и бази данни в RegiX само при наличие на конкретно нормативно основание за искания достъп и във връзка с осъществяване на техните правомощия по закон. Съгласно разписаното в чл. 11, ал. 1 и ал. 5 от Общите условия, за предоставяне на достъп до регистрите и базите данни в RegiX, посочените в чл. 2, ал. 1, т. 1 лица подават заявление по образец до министъра на електронното управление, в което задължително посочват конкретните правни основания за достъп и присъединяване към RegiX. В настоящият случай, оспорващото дружество е организация /банка/, предоставяща обществени услуги, по смисъла на определението, дадено в § 1 т. 12 от ДР на ЗЕУ. Съгласно тази разпоредба "обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. Касаторът е легитимиран да подаде заявление за достъп до регистрите и базите данни по чл. 8, ал. 2 от НОИИСРЕАУ. Основание за предоставяне на данъчна и осигурителна информация на банки и финансови институции не се съдържа в ЗПК, ЗМИП и ДОПК. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър (ЦКР) или в друга база данни, използвана в Р. България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Регистрите и справките, администрирани от НАП не са бази данни, предназначени и използвани за посочената в чл. 16 от ЗПК цел. Следва да се има предвид, че ЦКР е публичен общодостъпен регистър на данни, от където следва извод, че законът предписва извършване на справки в публични бази данни, а не в такива с ограничен достъп, като по аргумент от разпоредбата на чл. 15, ал. 9 от Общите условия, е въведена забрана за първичните администратори на данни да отказват достъп до данни от публичен регистър, както и до публичната част на регистри и бази данни през RegiX. Идентична е и нормата на чл. 15, ал. 2 от Общите условия, според която първичният администратор на данни изпраща служебно и безплатно данни на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават, освен ако в закон не е предвидено друго. В настоящия случай, банката не обработва по закон данните, съдържащи се в “Регистър на заетостта” със справка “Актуално състояние на електронен трудов запис” ЕЕТЗ. Част от информацията, съдържаща се в регистъра за който е заявен достъп, попада в обхвата на данъчната и осигурителна информация по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ДОПК, достъпът до която се осъществява по специален ред. А предоставянето на данни, в обем по-голям от необходимия за съответната цел, както и обработването на лични данни за цели, различни от първоначалната, представлява нарушение на принципите на целесъобразност и пропорционалност при обработването на личните данни. Решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски – юрисконсултско възнаграждение – 150 евро. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение