Определение № 2143 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 418/2024 г.
ВКСI търговско отделение30.07.2024 г.докладчик Мария Бойчева
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 1386/ 29.05.2024 г. по т.д. № 418/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като: ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на “Многопрофилна болница за активно лечение “Парк Хоспитал” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Пловдив, [община], [населено място], местност “Герена” № 20 Г, сумата от 1 000 лева (хиляда лева) - разноски по делото пред ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 9926/07.06.2024 г., подадена от ответника по касация “Многопрофилна болница за активно лечение “Парк Хоспитал” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 1386/29.05.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му се присъдят направените пред ВКС такива за адвокатско възнаграждение от 4 060 лева. Касаторът НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА в дадения срок изразява становище, че заявеното искане е допустимо, но неоснователно. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението на ВКС, в частта за разноските, е подадена от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 ГПК. Поради изложеното настоящият състав намира, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С определение № 1386/29.05.2024 г. по т.д. № 418/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение 384/15.11.2023 г. по в.т.д. № 376/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри търговски състав. Поради недопускането на касационен контрол ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство. Такова искане е заявено от него в отговора на касационната жалба, като същото е подкрепено с доказателства за сторени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 4 060 лева. Тъй като размерът на възнаграждението не е съобразен с правната и фактическа сложност на спора, както и като се вземе предвид, че производството по чл. 288 ГПК е приключило на първа фаза и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да се приложи с оглед даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, то на ответника по касация следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 000 лева. В този смисъл следва да бъде допълнено постановеното по делото определение в частта за разноските. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,