Определение № 12179 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А., понастоящем в Затвора [населено място], против определение № 2891/19.07.2024 г., постановено по адм. дело № 549/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ - процесуално представителство по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрк. Р. Русчев, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството по адм. дело № 549/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е образувано по подадена от Н. Н. А. касационна жалба против решение № 1108/21.03.2024 г., постановено по адм. дело № 857/2023 г. по описа на АС Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна исковата молба на А., подадена против ГДИН за присъждане на неимуществени вреди в размер на 5000 лева, както и мораторна лихва в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва. В проведеното на 26.06.2024 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 549/2024 г. Н. Н. А. направил искане за предоставяне на правна помощ, във връзка с което съдът изискал информация, обективирана в Справка № 6219/08.07.2024г. на Началника на Затвора [населено място]. С оспореното в настоящото производство определение АС Пазарджик оставил без уважение искането на А. за предоставяне на правна помощ, като посочил, че през 2016 г. частният жалбоподател е сключил два договора за цесия в полза на майка си за вземанията му за обезщетения по административно дело № 112/2014 г. по описа на АС Стара Загора и административно дело № 160/2014 г. по описа на АС Стара Загора, общо за сумата от 3029,37 лв. Съдът приел, че в процесния случай така подадената касационна жалба е ясно формулирана, казусът не се отличава с фактическа или правна сложност, а свързаните процесуални действия по разглеждане на делото не биха затруднили Н. Н. А.. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 2 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая от предмета на делото се установява, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Н. Н. А. и интересите на правосъдието не го налагат. Характерът на производството не изисква задължително представителство във формата на приподписване на касационната жалба на основание чл. 212, ал. 2 АПК, тъй като А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място]. Касационният съд, освен на посочените основания в касационната жалба, дължи служебна проверка на обжалваното съдебно решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК. По делото не се установява фактическа и правна сложност обуславяща необходимост защитата на жалбоподателя да се осъществява от лице с юридическо образование. Жалбата на А. е редовна и делото е насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. По тези съображения следва да се сподели крайният извод на Административен съд - Пазарджик за липса на основание за предоставянето на търсената от Н. Н. А. правна помощ под формата на процесуално представителство. Въз основа на гореизложеното, следва обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение