Определение № 10204 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10307/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. С., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица, ет., ап.], подадена чрез пълномощника адв. Русев, срещу Определение № 1798/08.09.2026 г., постановено по адм. дело № 386/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлено искането на лицето за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2106705/17.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Разград, при ОД на МВР Разград. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, според който не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Изтъква се, че лицето би било затруднено да пътува до работното си място, както и да изпълнява някои от служебните си задължения, което е игнорирано от административния съд. Посочените обстоятелства, според доводите на частния жалбоподател, съставляват значителни и трудно поправими вреди. Твърди се, че предварителното изпълнение на ПАМ се превръща в несъразмерна тежест, която не преследва легитимни цели и няма превантивен ефект, а придобива характер на санкция. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде допуснато спиране предварителното изпълнение на акта. Претендира разноски. Ответникът – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Разград, при ОД на МВР Разград, редовно уведомен, не изразява становище. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. С. против ЗППАМ № GPAM-2106705/17.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Разград, при ОД на МВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП вр. чл. 22 ЗАНН, на лицето е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца. В сезиращата съда жалба е инкорпорирано и особено искане – за спиране предварителното изпълнение на посочената Заповед на основание чл. 166 АПК. За да отхвърли искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е приел, че лицето, чиято е доказателствената тежест, не е съумяло да установи необходимостта от спиране предварителното изпълнение на административния акт. Изложени са съображения, че от страна на С. не се излагат твърдения, че в резултат на допуснатото предварително изпълнение на Заповедта ще му бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП. 3аконодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на принудителни административни мерки от вида на процесната обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират. 3а да се постанови спиране изпълнението на оспорената ПАМ, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК, доказването на които е в тежест на жалбоподателя. Практиката на Върховния административен съд в значителната си част изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административен акт само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее. В конкретния случай по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, не са представени достатъчно убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни последици, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона, съобразно гореизложените мотиви. Нещо повече – наведените твърдения относно затруднен достъп до работното място на лицето не касаят нови обстоятелства по см. на чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. такива, настъпили след издаване на акта, чието спиране на предварителното изпълнение се иска. Дори да се приеме, че лицето би било затруднено да пътува до работното си място и да изпълнява някои от вменените му трудови задължения, в самата частна жалба се посочва алтернативна възможност за превоз – чрез таксиметрови услуги. Понесените в тази връзка разходи биха били обезщетими по реда на ЗОДОВ, но същите не могат да обосноват спиране изпълнението на акта, тъй като не съставляват значителни или трудно поправими вреди, каквото е нормативното изискване. Действително, незабавното изпълнение несъмнено накърнява интересите на жалбоподателя, но не всяко засягане на права и интереси обаче е основание за спиране на предварителното изпълнение съгласно чл. 166, ал. 4 АПК. За сметка на това описаното в заповедта за прилагане на мярката деяние е счетено от самия законодател за достатъчно сериозна причина, която да бъде противопоставена на накърнения интерес на частното лице. Незабавното изпълнение в случая не надхвърля преследваната от закона цел, която е както преустановителна, така и превантивна, като не се установява нарушение принципа за съразмерност. С оглед изложените съображения, определението на административния съд, с което е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на процесната заповед, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,