Решение № 654 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 715/2009 г.

Решение № 654 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 715/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община гр. П. против решение № 144/14.03.2009 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по гр. д. № 735/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 63/27.06.2008 г. по гр. д. № 46/2007 г. по описа на Плевенски районен съд, VIгр. с., като е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ по отношение на Д., представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, че Община П. е собственик на УПИ * в кв. 455 по действащия план на гр. П. с площ от 15050 кв. м, както и в частта, с която Д. е осъдена да заплати разноски по делото на Община П. в размер на 230 лева и вместо него е постановено: отхвърля предявения от Община П. против Д., представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, иск за признаване за установено по отношение на Д., че Община гр. П. е собственик на УПИ * в кв. 455 по регулационния план на града от 1998 г. с площ от 15050 кв. м, с отреждане "З", като неоснователен, като осъжда Община П. да заплати разноски по делото по Б. на съдебната власт сумата от 240 лева. Касационното обжалване е допуснато, поради наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, във връзка с произнасянето на съда по материалноправния и процесуалноправния въпрос, свързан повдигнатия спор относно обстоятелството дали процесния имот е станал общинска собственост, при условията на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /Д. в. бр. 96 от 5.11.1999 г./, които въпроси са свързани с трансформацията на правото на собственост, като в случая се изисква тълкуване на тази норма от закона. Посоченото основание, въз основа на което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е свързано с липсата на практика по поставените правни въпроси, а именно: съставлява ли предвиденото в плана мероприятие"училище"основание за трансформация на държавната в общинска собственост съгласно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и от значение ли е факта дали мероприятието може да бъде изпълнено. Касаторът Община гр. П. счита, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба Д., представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, ГК, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатори и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С депозираната пред съда искова молба-ищецът Община гр. П. е предявил срещу Д., представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на Д., че Община гр. П. е собственик на УПИ * в кв. 455 по действащия план на града с площ от 15050 кв. м и отреждане "З". Съгласно изложеното в исковата молба ищецът черпи правото си на собственост върху процесния имот въз основа на предвиденото в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, във връзка с предвиденото в § 42 ПЗР на ЗИДЗОС /обн. Д. в. бр. 96 от 05.11.1999 г./ съгласно който: "Застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. "По делото безспорно е установено, съгласно приложения Акт за държавна собственост № / от 16.01.1971 г., че на основание т. 21 от ПДИ е актуван като държавен недвижим имот в стр. кв. 178 пл. № 7813,представляващ дворно място от 45000 кв. м, върху който са били построени към 1953 г. дванадесет сгради и дървена барака, описани на гърба на акта, като същия е предоставен за ползване на Окръжна туберкулозна болница гр. П., ул. "Д" № 19,които сгради видно от баланса на болницата, приложен на лист 126-144 от делото, към 1971 г. са заприходени на учреждението. Въззивният съд е проследил промените в регулационния статут на горепосочения недвижим имот и отрежданията за същия по действалите през целия период от време регулационни планове, съобразно данните по изслушаните съдебно-технически експертизи и в двете съдебни инстанции, като в съдебно-техническата експертиза пред въззивната инстанция е посочено, че по регулационния план за града от 1998 г. в рамките на имот пл. № 7873,който неправилно е бил отразен в АДС № 2610/26.01.1971 г. като имот с пл. № 7813, в стр. кв. 178а, последният е разделен на 13 урегулирани поземлени имоти с основно предназначение жилищно строителство, като процесния УПИ *, кв. 455 е отреден-За училище /на мястото на Т./, както и че този имот не се води по баланса на УМБАЛ"Г"гр. Плевен, регистрирана първоначално с решение от 27.10.2000 г. по ф. д. № 1453/2000 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с наименование "Многопрофилна болница за активно лечение П." ЕАД с държавно имущество, същото се отнася и за имота, за който е издаден АДС № 2610/01.02.1971 г., по който акт фигурират само сградите в този УПИ. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че процесният УПИ, въпреки съществуващото отреждане към 1998 г., е предоставен на държавно учреждение за изпълнение на функциите му, именно упражняване на лечебна дейност, поради което не е предоставен на Общината със закон, нито й е отстъпен безвъзмездно от Д., и е стигнал до извода, че към 09.11.1999 г. ищецът не е доказал, че имота е частна държавна собственост, и след като този имот е застроен със сгради, собственост на търговско дружество-лечебно заведение, за каквото и отреждане да е предвиден съгласно регулационния план, то не може да се изпълни предвид застрояването на сградите в имота, собственост на търговското дружество-лечебно заведение. Така изложеното разбиране на съда относно действието и характера на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС е неправилно. Тази разпоредба има за предмет както застроени, така и незастроени имоти, частна държавна собственост, като се изисква към момента на влизане в сила на тази разпоредба от закона, за тези имоти, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове на населеното място, последните да са отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините. При наличие на така предвидените в тази разпоредба условия с влизането й в сила, т. е. по силата на този закон, настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост за съответните имоти, предмет на същата. В рамките на предвиденото е необходимо по отношение на процесния имот, за да настъпи тази трансформация на правото на собственост, процесния УПИ * в кв. 455, да е заварен като част от имот-частна държавна собственост и да е отреден по силата на действащия към този момент подробен градоустройствен план за посочените нужди на общината, без значение е дали имота е застроен или незастроен, Съгласно данните по депозираното заключение на вещите лица инж. П по комплексната съдебно техническа и икономическа експертиза /лист 22 и сл. от делото/, по плана на гр. П. от 1998 г. отреждането на процесния УПИ * в кв. 455 е за училище, като при съпоставянето на двата плана-кадастрален и регулационен, съответно утвърдени със заповед № 1667/1967 г. и този със заповед № РД-15-4562/1998 г. се установява, че процесния имот УПИ * с площ 15050 кв. м е част от описания в АДС № 2610/1971 г. имот, представляващ дворно място от 45000 кв. м, стр. кв. 178 а, пл. № 7873,като изрично е посочено, че за процесния УПИ * с площ от 15050 кв. м, никога не е имало отреждане "З", както и няма данни същият да е предоставян за стопанисване и управление като недвижимо имущество. Освен това, в експертизата е посочено, че съгласно данните по преписка по фирмено дело № 1453/2000 г. по описа на Плевенски окръжен съд, по което е регистрирано търговско дружество УМБАЛ "Г" гр. Плевен, правоприемник на Т. болница П., процесният имот не се води в баланса на последното, същото се отнася и до имота, за който е издаден АДС № 2610/01.02.1971 г. По делото липсват данни кога Окръжна туберкулозна болница е преминала в друга държавна структура, заедно с посочения сграден фонд, като неин актив към 1999 г., каквито доводи и искания в тази връзка не са правени от ответника и не са били предмет на експертизата./виж л. 65 от делото-по заявеното от вещо лице Габровска/, следователно няма данни, че към 1999 г. процесния имот се е намирал в активите на търговско дружество. По отношение на осъщественото правоприемство от УМБАЛ "д-р Г. С." ЕАД, във връзка с преминали към дружеството активи, видно от приложеното на лист 125 от делото пред ПлРС, извлечение по сметка № 203/сгради/като актив към същото към 31.03.2008 г. се водят описаните сгради, находящи се на ул. "Д" № 19,които са част от описаните в АДС № 2610/1971 г., но не и процесния терен. Съгласно приложения по делото препис от ф. д. № 1453/2000 г. по описа на Плевенски окръжен съд по-късно с вписано ново наименование на регистрираното дружество като УМБАЛ "д-р Г. С." П., по силата решение от 13.04.2005 г. по горното фирмено дело, и се увеличава капитала на дружеството, чрез внасяне на непарична вноска, представляваща право на собственост върху описаните имоти, частна държавна собственост, различни от процесния УПИ * в кв. 455 по действащия план на гр. П.. При това положение процесният имот, с оглед предвиденото в § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, като имот представляващ частна държавна собственост, към влизането му в сила /1999 г./ и отреден по силата на действащия към този момент план на града от 1998 г. за обществени нужди, по смисъла на тази разпоредба, е довел до трансформацията му, по силата на закона, в обект-частна общинска собственост, поради което предявеният установителен иск се явява основателен и доказан. С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба Д., представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, следва да заплати по сметка на ВКС дължима държавна такса в размер на 1830 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Община гр. П. разноски за всички съдебни инстанции в размер на 660 лева за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд