Определение № 4902 от 29.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от касатора Н. В. К., чрез процесуалния си представител адв.К.М., за изменение на определението, постановено по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, в частта за разноскитe, тъй като присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. Ответникът по касация П. В., чрез процесуалния си представител адв.П.С. е депозирал отговор по искането, в което се изразява становище за неговата неоснователност, тъй като възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е било заявено в сроковете по чл.78, ал.5 от ГПК.В условията на евентуалност се възразява, че неговият размер е съответен на предоставената от адвоката услуга. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането е направено в седмичен срок от постановяване на определението по чл.274, ал.2 от ГПК и е допустимо.По същество е основателно. Единственият процесуален въпрос, който е бил предмет на разглеждане по настоящото дело е бил относно допустимостта на молбата за отмяна на решение/определение/ по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, касаеща само присъдените разноски по делото.Тъй като това решение не е акт, с който се разрешава със сила на пресъдено нещо правният спор, то и съответно същият не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и 304 ГПК. При преценка естеството на спора, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за един адвокат, които да са в размер на 500лв. Неоснователен е доводът на ответника по касация, че възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е било преклудирано.Препис от отговора на касационна жалба не се връчва на насрещната страна, не се провежда открито съдебно заседание, поради което следва да се приеме, че правото на възражение възниква от обявяване на определението на касационната инстанция. Предвид горното, съдът