Определение № 384 от 21.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1804/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Логи Спед“ООД срещу определение № 310/23.06.2022 г. по в.ч.т.д. № 20225400500180/2022 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 56/17.03.2022 г. по гр.д. № 15/202022 г. на РС-Девин за оставяне без уважение на възражението на частния касастор с правно осн. чл.119, ал.3 ГПК за неподсъдност на делото на ДРС. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че необосновано и в нарушение на материалния закон окръжният съд е направил извод, че „Логи Спед“ООД има качеството кредитор по договор за спедиция, сключен с ищеца Р. Х.. Неправилно въззивната инстанция е приела, че спорът е потребителски и разпоредбата на чл.113, ал.1 ГПК следва да се приложи. Иска да бъде отменено атакуваното определение, производството по делото пред РС-Девин да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по подсъдност на РС-Бургас. В отговора на частната жалба Р. Д. Х. оспорва допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира следното: Ищецът Р. Х. е подал искова молба срещу „Логи Спед“ООД пред РС-Пловдив, по която е било образувано производство по гр.д. № 20215330119955/21г. С определение № 11033/21.12.2021г. по същото гр.д. РС-Пловидв е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на РС-Девин. Определението е било редовно съобщено на ищеца чрез процесуалния му представител на 06.01.2022г. и същото не е било обжалвано. По исковата молба е било образувано производство по гр.д. № 15/2022г. на РС-Девин. В отговора на исковата молба ответникът по иска – „Логи Спед“ООД, е направил възражение за неподсъдност на спора на РС-Девин, като е поискал делото да се прекрати и изпрати по подсъдност на РС-Бургас. С определение № 56/17.03.2022 г. по гр.д. № 15/202022 г. на РС-Девин е оставено без уважение на възражението на „Логи Спед“ООД с правно осн. чл.119, ал.3 ГПК за неподсъдност на делото на РС-Девин. С обжалваното въззивно определение е било потвърдено определението на РС-Девин. Предвид така установеното, се налага извод, че с частната касационна жалба се обжалва определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за оставяне без уважение на възражение за неподсъдност на спора. Според приетото в т.9, б.“в“ от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивното определение в тези случаи не попада сред категорията актове, предвидени в чл.274, ал.3, т.1. и т.2 ГПК, поради което и не подлежи на касационно обжалване. Гореизложеното налага извод за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба като недопустима. Водим от което, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение