Определение № 355 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 112/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх.№ 8453 от 15.11.2024 г., подадена от Р. И. Л., действащ като ЕТ „Румен Лалковски“ чрез адвокат Ц. С. от АК – В. срещу въззивно Решение № 542 от 15.10.2024 г. по в.гр.д.№ 588/2024 г. по описа на ОС - Враца, ІІ въззивен гр. състав. В изпълнение на указанието, дадено с постановеното по делото Определение № 106 от 13.01.2025 г., е постъпила молба с вх.№ 1461 от 24.01.2025 г. с приложено преводно нареждане за сумата 40,45 лв. Видно от извършената справка, сумата е постъпила по специалната сметка за обезпечения на ВКС към 27.01.2025 г. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че са налице изискуемите от закона предпоставки за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение в частта му, с която е уважен насрещният иск на Община Враца срещу Р. И. Л., действащ като ЕТ „Румен Лалковски“, като на основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД касаторът е осъден да заплати сумата 40,45 лева. В останалата му част искането за спиране на изпълнението е неоснователно по следните съображения: Цитираното Определение № 106 от 13.01.2025 г. е влязло в сила в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба в частта й, с която се обжалва произнасянето във въззивното решение по предявените искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД с цена в размер на сумата 692,87 лв. (от която с въззивното решение е присъдена сумата 570 лева) и чл. 236, ал. 2 ЗЗД с цена в размер на сумата 3 808,49 лв. (от която с въззивното решение е присъдена сумата 3 049,50 лева), предявени от Община Враца срещу настоящия касатор. С влизането в сила на Определение № 106 от 13.01.2025 г. в посочената част, ВКС е десезиран от този предмет на спора. По отношение на него отсъства възможност да се процедира при условията на чл. 282 ГПК, тъй като в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД с цена в размер на сумата 692,87 лв. и чл. 236, ал. 2 ЗЗД с цена в размер на сумата 3 808,49 лв. актът му е влязъл в сила при условията на чл. 296, т. 1 ГПК на 15.10.2024 г. В останалата част – в която въззивният съд се е произнесъл по предявения от Р. И. Л. срещу Община Враца първоначален положителен установителен иск за собственост, въззивното решение не се ползва с изпълнителна сила, поради което не подлежи на спиране. Мотивиран от горното, съдът