Определение № 71 от 08.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 195/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 437 ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 19237/5.ХІ.2018 г. на пловдивското „Исма” ЕООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против онази част от определение № 3059 на Софийския апелативен съд, ГК, 6-и с-в, от 9.Х.2018 г., постановено по гр. дело № 4527/2018 г., с която – като процесуално недопустима („подадена от нелегитимирано лице”) - е била оставена без разглеждане частната жалба на това дружество (с вх. № 91684/3.VІІ.2018 г.) срещу първоинстанционното определение № 13019/8.VІ.2018 г. на СГС, ТК, по ч. гр. дело № 5048/2018 г.: за оставянето без разглеждане на подадена от друго лице, а именно СД „Хик`91 – Пацев и сие”-гр. С., обл. Пловдив, жалба с вх. № 06277/16.ІІІ.2018 г. срещу действия на ЧСИ С. П. /рег. № 921/ по изп. дело № 20179210403369.

Оплакванията на търговеца настоящ частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на този съд – за произнасяне по съществото на оставената без разглеждане частна жалба на пловдивския търговец, а - под условието на евентуалност – и за отменяване на атакуваните с нея действия на ЧСИ /с рег № 921/, извършени по горепосоченото изпълнително дело. Инвокиран е довод, че правният интерес на „Исма” ЕООД следвал от факта, че дружеството е длъжник по същото изпълнително дело и затова с атакуваните действия на съответния ЧСИ пряко се засягали защитени негови права.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба СД „Хик`91 – Пацев и сие”-гр. С., обл. Пловдив, представлявано от двамата свои управители, писмено сe е присъединило към оплакванията, изложени в нея, претендирайки за уважаването й, като в тази връзка се инвокира довод, че в случая била „налице хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК”.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в прекратеното производство пред САС, настоящата частна жалба на „Исма” ЕООД-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

За да постанови атакуваното прекратително определение, САС е приел, че в резултат от развилото се пред СГС производство по чл. 437 ГПК, без разглеждане е била оставена жалба (с вх. № 06277/16.ІІІ.2018 г. по описа на ЧСИ с рег № 921) на СД „Хик`91 - Пацев и сие”-гр. С., обл. Пловдив, както и че щом това дружество се явява страната, инициирала производството по обжалване действията на ЧСИ пред окръжен съд, то „само тя има признат от закона интерес да обжалва съдебния акт, с който се препятства пътя й за защита по подадената от нея жалба”. Съответно и да иска от въззивния съд да отмени определението на СГС и делото да му бъде върнато: за разглеждане на жалбата по същество. Следователно ирелевантно е обстоятелството, че търговецът настоящ частен жалбоподател е имал процесуалното качество на длъжник в образуваното пред ЧСИ с рег № 921 изпълнително дело № 20179210403369, щом като той не е подавал жалба по реда на чл. 435 и сл. ГПК срещу подлежащо на атакуване действие на конкретния съдебен изпълнител. В заключение, ирелевантно за изхода на производството пред САС, приключило с атакуваното определение, е и обстоятелството, дали по отношение на ответното по настоящата частна жалба събирателно дружество със седалище и адрес на управление вгр. Садово, обл. Пловдив, е била налице /или не/ хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение