Определение № 4636 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2024 г.

Производството е по чл. 123 ГПК. Образувано е по молба на „Софийска вода“ АД, подадена чрез процесуален представител, с искане за определяне на компетентен съд, който да разгледа подаденото на 25.07.2024г. от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Б., по което в СРС е било образувано ч. гр. д. № 45353/2024г. Молбата е подадена в изпълнение на указанията на СРС, дадени с разпореждане № 109915/02.08.2024г. по ч.гр.д.№ 45353/ 2024г. След постъпване на молбата с определение № 32631/12.08.2024г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ВКС, на основание чл. 123 от ГПК. Мотивирал се е с това, че към момента на постъпване на заявлението (25.07.2024г.), действащата правна уредба предвижда заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК да се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила да разпределение; този ред не може да се приложи, тъй като в ЕИСС не е изграден модул за централизирано разпределение; това създава трудности за определяне на компетентния съд, доколкото според чл. 411, ал. 1 от ГПК, заявлението се разглежда от съда, определен от тази система. Неразпределянето на делата централизирано, съгласно чл. 411, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 от ЗСВ, според състава на СРС води до разглеждане на заявленията от некомпетентен съд. Според състава на СРС единственият възможен процесуален инструмент, който да отговори на въпроса кой е компетентният съд да разгледа и се произнесе по заявлението по чл. 410 от ГПК и заявленията извън тези по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от ГПК, при условията на липсваща система за случайно разпределение на делото по чл. 411, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 3 от ЗСВ е Върховният касационен съд по реда на чл. 123 от ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІV ГО като взе предвид изложеното в молбата и съобрази данните по делото, намира същата за неоснователна. Нормата на чл. 123 от ГПК предвижда определянето на компетентен съд от ВКС в случаите, при които компетентността на съда не може да бъде изведена от Глава XII от ГПК. Действително според чл. 411, ал. 1 ГПК-в редакцията към ДВ, бр.11/2023г., в сила от 01.07.2024г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 ЗСВ, който предвижда, че заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл.417, ал.1, т.3, т.6 и т.10 от ГПК се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. В конкретния случай делото пред СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по отношение на него е приложим общият ред за централизирано разпределение, уреден със ЗИДГПК (ДВ, бр. 11 от 2023г. ), който съгласно § 25 е в сила от 1.07.2024г. Обнародван в ДВ на 06.08.2024г. е нов ЗИД на ГПК, съгласно § 2 от който в § 25 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ГПК (ДВ бр. 11 от 2023г.) думите „1 юли 2024 г.“ се заменят с „1 юли 2025г.“, като изрично в § 4, т. 1 е посочено, че така направеното изменение е в сила от 1.07.2024г. или с изменението на § 25 ПЗР на ЗИДГПК е продължен периодът между неговото обнародване и влизането му в сила, съответно от 1 юли 2024г. на 1 юли 2025г. Предвид това по отношение на местната подсъдност в заповедното производство към момента е приложима нормата на чл. 411, ал. 1 ГПК в редакцията й към ДВ, бр. 100 от 2019г., според която местно компетентен да се произнесе по заявлението е районният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. При това положение не е налице липсваща в процесуалния закон нормативна уредба, въз основа на която да бъде определен компетентният съд. Молбата до ВКС за определяне на такъв по реда на чл. 123 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО