Определение № 127 от 20.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3770/2017 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 3398/02.04.2018 г. касаторът-ищец П. Г. П. моли съда да допълни постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 304/29.03.2018 г., като редуцира разноските за юрисконсултско възнаграждение, които молителят е осъден да заплати на насрещната страна с постановените по делото първоинстанционно и въззивно решение. Искането си молителят обосновава с изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, обнародвано в ДВ, бр. 8/2017 г., което е влязло в сила след постановяването на първоинстанционното и въззивното решение. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молбата не се отнася до разноски в полза на молителя, а относно такива, присъдени в полза на насрещната страна, не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения: Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Когато касационната инстанция не променя с крайния си акт резултата по делото, постановен с решението на въззивната инстанция, ВКС се произнася само по претенциите за разноски в касационното производство, но няма основание да изменя актовете на първата и въззивната инстанция относно разноските за тези инстанции. Разглежданият случай е такъв – с постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 от ГПК определение № 304/29.03.2018 г. касационната жалба на молителя частично е оставена без разглеждане като в тази част касационното производство е прекратено, и касационното обжалване на въззивното решение не допуснато в останалата част. Наред с това, тези от разпоредбите на чл. 78 от ГПК, които уреждат дължимостта и заплащането на разноски по делото, каквато е и ал. 8 на чл. 78 от ГПК, регламентираща дължимостта и заплащането на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, макар и да се намират в процесуалния закон, са материалноправни норми, тъй като отговорността за съдебни разноски има деликтен характер. Поради това, изменението на тези норми от законодателя има действие само занапред, освен ако изрично е предвидено друго, като в случая законодателят не е придал обратно действие във времето на изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Следователно, съдът (съответната съдебна инстанция) при постановяването на акта си относно разноските прилага нормата, респ. – съответната редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, действаща към датата на постановяването, и няма основание вече постановеният акт относно разноските да бъде изменян с оглед настъпилото след това изменение на нормата – нито от същата, нито от горестоящата съдебна инстанция, още по-малко – чрез допълване на съдебния акт на последната. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение