Определение № 198 от 19.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 649/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на синдика на [фирма] / в несъстоятелност/ срещу определение по ч.гр.д. №4050/13 на САС, с което е потвърдено определение по т.д. №3376/2012 на СГС, ТО постановено в о.з. на 14.06.2013 г. за отказ от допускане встъпването на частния жалбоподател като трето лице-помагач на ответника по иск по чл.694 ТЗ. Ответникът в писмен отговор изразява становище за основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК, на касационно обжалване подлежат само определенията, с които се потвърждават преграждащи по-нататъшното развитие на делото определения и определения, даващи разрешение по същество на други производства или преграждащи тяхното развитие. Обжалваното определение, с което е потвърдено определение за отказ от допускане встъпването на частния жалбоподател като трето лице-помагач на ответника не попада в нито една от тези категории и не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. В тази насока е и изричната задължителна практика на ВКС-ТР1/2013 на ОСГТК, т.9 б.А. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение