Определение № 466 от 07.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 246/2009 г.

Производството е по § 2 ал.3 ПЗР на ГПК във вр.чл.218 к във вр.чл.218а б.”в ” и чл.213 – 217 ГПК/отм./. Образувано е по частна жалба на П. Х. А. срещу определение № 33 от 20.02.2007 год. по ч.гр.д. № 82/2007 год. на Софийски окръжен съд,потвърждаващо определение от 09.11.2006 год. на С. районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 155/2006 год.,поради неизпълнение в срок на указанията му за посочване на адресите на ответниците. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответниците не взимат становище по частната жалба. Върховният касационен съд,състав на І гражданско отделение,за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок против определение на въззивния съд,което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С разпореждане от 01.08.2006 год. първоинстанционния съд е указал на ищцата в 7 дневен срок от получаване на съобщението да посочи адреси за призоваване на ответниците С. С. А. ,Спас С. А. и Г. С. А. С молба от 17.08.2006 год. ищцата е поискала да й бъде издадено удостоверение,въз основа на което да се снабди с друго такова, удостоверяващо наследниците на С. М. А. ,тъй като С. и С. А. са починали. В изпратеното от Община С. удостоверение за наследници от 3.11.2006 год. не са посочени адресите на наследниците,поради което съдът е прекратил производството на основание чл.100 ал.2 ГПК/отм./,а въззивната инстанция е потвърдила същото ,като е приела,че е налице неизпълнение от страна на ищцата. Определението за прекратяване на производството на основание чл.100 ал.2 ГПК/отм./ следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението на основание чл.100 ал.1 ГПК/отм./. Допуснатите нарушения в определението за оставяне на производството по делото без движение рефлектират и на определението за прекратяване на производството. Правилно и съобразно разпоредбите на чл.100 ал.3 във вр.ал.1 ГПК/отм./ съдът е оставил производството по делото без движение до представяне на доказателства за адресите за призоваване на ответниците С,Спас С. А. и Г. С. А. В съответствие с изискванията на закона въззивния съд е приел,че указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба са съобщени надлежно на страната,но неправилно е приел,че всички те не са изпълненидостоверението за наследници е изпратено служебно от Община С. и при констатиране на липса на адреси съдът е следвало да уведоми ищцата да ги посочи в законоустановения срок. Едва след неизпълнение на това й задължение, съдът следва да прекрати производството и то само по отношение на този ответник. В случая съдът е прекратил цялото производство,въпреки че по отношение на ответника Г производството не е било оставено без движение. За пълнота следва да бъде отбелязано,че към частната жалба е приложена молба с посочени адреси на наследници на починалите ответници- С. С. А. ,Спас С. А. ,както и на другите двама ответници. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по прекратеното производство. По депозираната молба вх. № 3* от И. И. А. за конституирането му като ищец настоящия състав не следва да се произнася,тъй като ваче е налице произнасяне от друг състав на ВКС с определение № 9/09 от 16.01.2009 год. Водим от горното Върховния касационен съд,състав на І г.о.