Определение № 109 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 230/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. срещу разпореждане № 1 от 06.01.2021 г. на съдията - докладчик по т.д. № 7/2020 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, с което е върната, като недопустима, подадената частна жалба с вх. № 9903/16.12.2020 г. срещу постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 591 от 10.11.2020 г. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Частният жалбоподател счита, че определението, с което съдебният състав на ВКС не е допуснал разглеждан по същество на касационната жалба, прегражда развитието на делото, поради то подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Позовава се на чл.274, ал.2 и на чл.307, ал.2 ГПК, с искане за отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване разпореждане по чл.274, ал.2, изр.2, вр. с чл.279 ГПК. При постановяване на атакувания процесуален съдебен акт, съдията-докладчик по т.д. № 7/2020 г. по описа на ВКС, второ търговско отделение, е констатирал, че частната жалба има за предмет неподлежащо на обжалване определение, постановено в селективната фаза на касационното производство, с което касационната жалба не е допусната до разглеждане. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът за процесуална недопустимост на частната жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт по чл.288 ГПК. Определението, с което предходният състав на ВКС се е произнесъл по искането на касатора Б. Б. за допускане на касационен контрол на обжалваното от него въззивно решение, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване по предвидения в Глава двадесет и първа на ГПК ред. С този съдебен акт ВКС е осъществил възложената от законодателя селективна функция, като в ГПК не е предвидена процесуална възможност за обжалването му. Определението по чл.288 ГПК не попада и сред преграждащите определения по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С постановяване на определението от предходния състав на ВКС, с което касационната жалба не е допусната за разглеждане по същество, обжалваното от Б. въззивно решение е влязло в сила, съгл. чл.296, т.3, предл.първо ГПК. Твърдението на частния жалбоподател, основано на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила решение, е ирелевантно, тъй като в случая не е инициирано такова, а и то би било недопустимо като насочено срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт, съобразно разясненията, дадени в ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение