Определение № 1029 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 661/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. Б., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение № 32866/08.10.2025 г. по адм. дело № 9662/2025 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ - София-град и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от АССГ. Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ – София-град, не взима становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е образувано по заявление, подадено от Б. до ТП на НОИ, с посочено правно основание чл. 4 и чл. 25 от ЗДОИ, с което последната е поискала да й бъде предоставено писмено изчисление на размера пенсията й за осигурителен стаж и възраст ако средствата от УПФ „Доверие“ са били прехвърлени към фонд „Пенсии“ на ДОО и не се е прилагала редукцията на чл. 70, ал. 9 КСО. С оспореното пред АССГ писмо на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ са предоставени отговори на поставените от заявителката въпроси. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е изложил доводи, че в случая административното производство не е такова по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като оспореното пред съда писмо има уведомителен характер във връзка с поставен от Б. въпрос относно начина на изчисление на размера на отпуснатата й пенсия за осигурителен стаж и доход и същото не представлява годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Определението е правилно. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая не е налице производство по реда ЗДОИ, като подаденото от Б. заявление безспорно не представлява такова за достъп по чл. 25 от ЗДОИ и с него не се търси обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно който такава информация е тази, която е свързана с обществения живот и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В настоящата хипотеза, търсената информация освен, че не попада в приложното поле на обществена такава по ЗДОИ, същата е обусловена изцяло от личния интерес на заинтересованото лице и касае данни, свързани лично с него. В тази връзка за сезираният административен орган липсва задължение за произнасяне по реда на ЗДОИ, респективно не е налице и годен за обжалване индивидуален административен акт, както правилно е приел административният съд. Определението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,