Определение № 5682 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. В. И., Д. В. И. и С. К. И., чрез процесуалният им представител адв. Ганчев, против протоколно определение № 2607 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2414/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без уважение жалбата им против решение № 696 – 7 по протокол № 25 от 10.07.2025 г. на Общински съвет - Варна, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от тях жалба. Ответникът – Общински съвет - Варна, в срока по чл. 232 АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на К. В. И., Д. В. И. и С. К. И. срещу решение № 696-7 по протокол № 25 от 10.07.2025 г. на Общински съвет – Варна, с което е одобрен ПУП-ПРЗ за кв. 1, 2, 3 и 4 и улична регулация от о.т. 20 до о.т. 28 и от о.т. 81 до о.т. 113 по плана на кв. Виница -запад (м. Варна Йолу), гр. Варна За да остави жалбата на частните жалбоподатели без уважение и прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът приема, че оспорващите не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2 ЗУТ и нямат правен интерес от оспорване на административния акт. Прието е, че съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ право да оспорват подробен устройствен план имат само собствениците на непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти, а в конкретния случай процесният имот не попада в нито една от законово предвидените хипотези на такова засягане. Съдът е счел, че имотът на жалбоподателите не е предмет на оспорения ПУП - ПРЗ и не е налице промяна в неговото предназначение по отношение на уличната регулация, което да обосновава засягане на правната му сфера. В мотивите си съдът е приел още, че обстоятелството, че имотът попада в трасе на път, предвиден с ОУП от 2012 г., не е достатъчно да обоснове правен интерес от оспорване на конкретния ПУП, тъй като уличната регулация е възприета като съответстваща на действащите по-високостепенни устройствени планове и не представлява ново засягане на имота. Изложено е също, че първоначалното включване на имота в обхвата на разработката при допускането ѝ не е решаващо, след като в окончателно одобрения план имотът не фигурира. Съдът е обсъдил и констатациите на експертните и помощните органи, включително ЕСУТ, относно евентуално отчуждаване на имота, като е приел, че те не променят извода за липса на пряко и непосредствено засягане от самия оспорен ПУП-ПРЗ. В крайна сметка е направен извод, че липсва процесуална легитимация на жалбоподателите да оспорват акта, поради което производството следва да бъде прекратено като недопустимо. Така постановеното определение е неправилно. От събраните по делото доказателства, включително от заключението на съдебно - техническата експертиза, се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор 10135.2010.6, макар формално да не е включен в графичния обхват на одобрения ПУП-ПРЗ, е функционално и устройствено засегнат от неговите предвиждания. Вещото лице е приело, че имотът попада в обхвата на решение № 1903-6 по протокол № 37/19.12.2014 г. на Общински съвет – Варна, с което е допуснато изработването на процесния ПУП-ПРЗ. Установено е още, че процесният имот попада в трасето на предвидена улица III клас по действащия ОУП на Община Варна от 2012 г., както и че уличната регулация по оспорения ПУП-ПРЗ е изработена в съответствие с ПУР от 2012 г., генералния транспортно-комуникационен план и комуникационното решение, въз основа на което е предвидено трасето на улицата. От заключението на експертизата и от доказателствата по делото се установява също, че предходният ПУП, одобрен със заповед № Г-154/04.06.2021 г., е предвиждал процесният имот да попада изцяло в улична регулация, като същият е отменен с влязло в сила съдебно решение. Независимо от това, при процедиране както на отменения ПУП, така и на процесния ПУП-ПРЗ, помощният орган на общината – ЕСУТ, е приемал, че имотът подлежи на отчуждаване. При тези данни не може да се приеме, че жалбоподателите не са непосредствено засегнати лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Правният интерес не следва да се преценява единствено въз основа на формалното включване или изключване на имота от графичния обхват на плана, а с оглед реалните правни последици от устройственото решение. В случая е налице обективно засягане на правото на собственост, тъй като устройственото решение предопределя бъдещо отчуждаване, ограничава възможността за самостоятелно урегулиране и поставя имота в трайна устройствена несигурност. Преценката за наличие на правен интерес не следва да се извършва единствено въз основа на формалното графично очертаване на границите на плана, а въз основа на действителното отражение на устройствените предвиждания върху правната сфера на собствениците. Изключването на имота от графичния обхват на ПУП-ПРЗ не води автоматично до отпадане на правния интерес, когато от събраните доказателства се установява, че планът е изработен въз основа на устройствена и транспортна схема, която пряко засяга имота и определя бъдещото му предназначение. Противното би означавало чрез формално изключване на имота от плана административният орган да изключи и съдебния контрол върху устройственото решение, което противоречи на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и на принципа на ефективната съдебна защита. Настоящият състав намира за основателни доводите в частната жалба, че възприетото от първоинстанционния съд тълкуване би довело до недопустим резултат, при който чрез формално изключване на даден имот от графичния обхват на ПУП административният орган би могъл да изключи и съдебния контрол върху устройствените решения, които фактически засягат този имот. От значение е и обстоятелството, че предходен ПУП относно същия имот, одобрен със заповед № Г-154/04.06.2021 г., е бил отменен с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 1576/2021 г. на Административен съд – Варна. След отмяната на този план за имота липсва действащ подробен устройствен план, като същевременно процесното транспортно решение продължава да се реализира чрез устройствените разработки за съседните територии. Това поставя жалбоподателите в състояние на продължаваща правна несигурност относно режима на собствеността им и възможността за нейното пълноценно упражняване. Неоснователни са възраженията на ответника, че липсва непосредствено засягане, тъй като вещото лице е установило не само функционална и устройствена връзка между процесния план и имота, но и конкретно отражение върху режима на собствеността чрез предвижданото транспортно мероприятие и бъдещо отчуждаване. Дали тези предвиждания са законосъобразни и дали съответстват на изискванията на чл. 16 ЗУТ и на принципа за пропорционалност при устройственото планиране е въпрос по съществото на спора, който не може да бъде разрешаван в производството по проверка на допустимостта на жалбата. Предвид гореизложеното, като оставя жалбата без уважение и прекратява производството по делото, съдът постановява неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд ,второ отделение