Определение № 5938 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. П. К. срещу Определение № 13098 от 02.04.2026 г. по адм. дело № 3861/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 217 на Столичния общински съвет (СОС) по Протокол № 58 от 12.03.2026 г. относно изменение на маршрута на автобусна линия № 107 и разкриване на нова автобусна линия № 65 и е прекратил производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Частният жалбоподателят обосновава правния си интерес от оспорването с качеството си на жител на район Витоша” - [жк] и пътник в градския транспорт - автобусна линия № 107. Излага доводи, че решението пряко засяга неговите права и законни интереси, като влошава качеството на транспортната услуга и създава преки рискове за безопасността на движението по планирания нов маршрут. Твърди, че разделянето на две на доказала ефективността си автобусна линия - № 107, ще доведе до влошаване на качеството на услугата, допълнително замърсяване на околната среда, опасност от ПТП и оскъпяване на градския транспорт. Ответникът - Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител в писмено възражение в срока по чл. 232 от АПК взема становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е Решение № 217 на Столичния общински съвет (СОС) по Протокол № 58 от 12.03.2026 г., прието въз основа на доклад вх. № СОА26-ВК66-1956/05.03.2026 г. относно изменение на маршрута на автобусна линия № 107 и разкриване на нова автобусна линия № 65. Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК – липса на правен интерес от оспорването. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда, че жалбоподателят не е доказал пряко засягане на негови права, свободи или законни интереси от оспорения акт, поради което за него не е налице правен интерес от оспорването. Фактът, че жалбоподателят е с постоянен адрес по смисъла на чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) в гр. София, [жк], [улица], не е достатъчен за доказване на правен интерес от оспорването. Липсва правна норма, която да гарантира исканите от жалбоподателя параметри на маршрута на процесните автобусни линии. Законодателят е регламентирал определени изисквания към маршрутите и маршрутните разписания на автобусните линии, но те са за осигуряване на възможност за връзки между отделните видове транспорт – чл. 9 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба № 2 от 15.03.2002 г.); за свързаност с републиканската и областните транспортни схеми – чл. 17, ал. 6 от Закона за автомобилните превози; за използването на автогарите – чл. 15 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г.; за интервалите между курсовете по една и съща междуселищна линия – чл. 16 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., както и за спазване на съобразена скорост и хармонизиране на социалното законодателство – чл. 16а от същата наредба. В този смисъл е съдебната практика - Решение № 9328 от 30.08.2021 г. по адм. дело № 2491/2021 г. на ВАС, седмо отд. и Определение № 3428 от 03.04.2023 г. по адм. дело № 2365/2023 г. на ВАС, трето отд. По изложените съображения няма основания за отмяна на определението и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение