Определение № 962 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 639/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. С. срещу определение № 236/05.02.2024 г. по т.д. № 13/2024 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на частния жалбоподател срещу решение № 261025/26.07.2023 г. по в.гр.д. № 11303/2020 г. на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Счита, че неправилно спорът е квалифициран като по търговско дело. Процесните вземания представляват допълнителни възнаграждения за частния жалбоподател като член на съвета на директорите на „Пътстрой -92“АД по договор за управление и спорът има гражданскоправен характер, а не търговски. Иска отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е намерил, че обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение е било постановено по иск с цена от 16 000 лв. – вземания за тантиеми – допълнителни годишни възнаграждения за периода 2004 г. – 2007 г. с оглед качеството на ищеца – член и председател на СД на ответното дружество. Посочил е, че в исковата молба са били наведени твърдения, че общото събрание на акционерите е взело решения за изплащане на претендираните допълнителни възнаграждения, които са били предвидени в устава на дружеството. Съставът на ВКС е приел, че според легалната дефиниция на § 1, т. 21 ЗОДФЛ /отм./ тантиемите са възнагражденията, изплащани на управители и ръководители на предприятия след облагане на печалбата с данък, изразени в процент от печалбата, дохода, оборота или други икономически показатели на предприятието, съответно същите са обусловени от постигнатите от търговеца резултати в осъществяваната от него стопанска дейност. Заключил е, че делото е търговско, тъй като предмет на спора са вземания от правоотношение, възникнало между страните по делото във връзка с управлението на ответното дружество. Определящи за търговския характер на делото са търговското качество на ответника и връзката на заявената претенция с правоотношението между член на управителния орган /съвета на директорите/ и дружеството. Цената на иска, определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под определения минимален размер за касационно обжалване от 20 000 лв., поради което е и направил извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Както е посочено в обжалваното определение според приетото в ТР № 3/ 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС понятието „търговско дело“ е с по-широк обхват от понятието „търговски спор“, дефинирано в чл. 365 ГПК, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. Като в практиката на ВКС последователно се застъпва становище, че търговско е всяко дело, което има за предмет спорове с участието на търговци, свързани изцяло или отчасти с регулирани от обективното търговско право отношения. В случая претендираното възнаграждение не произчита от трудово правоотношение. Субективното право на ищеца е предпоставено от качеството член на съвета на директорите, като последният е управителен орган на търговското дружество. В теорията и съдебната практика правоотношението между члена на СД и дружеството се определя като организационно правоотношение. Различни права и задължения по него могат да възникнат за съответния член на управителния орган въз основа на закона, устава, решение на ОС, решение на СД, договор за възлагане на управление. В случая се касае за допълнително възнаграждение, което зависи от печалбата на дружеството, поради което се предпоставя и от решение на ОС на акционерите по чл.221, т.7 ТЗ. Следователно претенцията е функционално обусловена от качеството търговец на ответника и възникналото между него и ищеца правоотношение във връзка с управлението на дружеството. Поради изложеното определението на ВКС, I т.о. следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение