Определение № 7388 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба от Областния управител на област София чрез юрк. Стойчовска срещу определение № 8390 от 04.03.2026 г., постановено по адм. д. № 11147/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена молбата му за изменение на определение № 3034 от 23.01.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено в частта за разноските, като размерът на присъденото адвокатско възнаграждение бъде намален. В срока по чл. 176а, ал.2 от АПК ответната страна, Д. В. Х. от гр.София,съотв. адв.В.Владимиров, не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното определение Административен съд – София град в производство по 176а от АПК е отхвърлил искането на Областния управител на област София за изменение на определение № 3034 от 23.01.2026 г., поправено с определения № 8394/04.03.2026г. и № 18236/13.05.2026г., в частта за разноските. С Определение № 3034 от 23.01.2026 г., постановено по адм.д. № № 11147/2025 г. по описа на АССГ и поправено с Определение №8384/04.03.2026г. и Определение № 18236/13.05.2026г.,съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. Х. срещу мълчаливия отказ на областния управител на област София да извърши административна услуга- издаване на удостоверение за държавен произход и съставен АДС за недвижим имот,по нейно заявление вх. № ОА23-6876 от 17.09.2025г. и е прекратил производството по делото. Основание за издаване на това прекратителното определение е отпаднал за жалбоподателката в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване поради извършване на поисканата административна услуга, която областният управител първоначално мълчаливо е отказал. Според АССГ издаването на исканото удостоверение съставлява своеобразно оттегляне на административен акт по смисъла на чл.156, ал.1, предл. последно от АПК, поради което и на основание чл.143, ал.2 от АПК съдът е заключил, че ответникът / в случая адв. В.Владимиров по реда на чл.38, ал.2 от ЗА/ има право на съдебни разноски в размера по чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно: 1000 лв. Недоволен от определението в частта за разноските, областният управител на област София е поискал определението да бъде изменено в тази му част, като се отмени цялата присъдена сума, тъй като разноски в случая не се дължат предвид факта, че производството е прекратено по изрично изявление на жалбоподателката, че не поддържа жалбата си. С обжалваното в настоящото съдебно производство Определение № 8390/04.03.2026г. и на основание чл.176а АПК, АССГ е отхвърлил искането на областния управител на област София за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искането за присъждане на разноски в случаите, в които производството по делото е прекратено поради отпаднал за жалбоподателката в хода на производството правен интерес от оспорване поради издаване на административния акт / извършване на администратвната услуга, за издаването на който/извършването на която първоначално е мълчал, попада в хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК, която единствено предвижда възможност за присъждане на разноски при прекратяване на административното производство без постановяване на акт по съществото на спора. Според съда издаването на ИАА в хода на съдебното производство, образувано по жалба срещу мълчалив отказ за издаване на процесния акт, съставлява оттегляне на акта по см. на чл.156, ал.1, предл. последно от АПК, поради което действителното основание за прекратяване на делото в случая е чл. 159, т. 3 от АПК. АССГ е развил и съображения за съответствие на присъдения в полза на адв.Владимиров адвокатски хонорар на характера, фактическата и правна сложност на делото, поради което същият е определен в справедлив размер. Обжалваното определението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Основателни са изложените в частната жалба твърдения и цитираната в нея съдебна практика за намаляване на присъдения адвокатски хонорар. Макар мотивите за прекратяване на производството по делото да се свеждат до отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, следва да се изследват първопричините за отпадането му, а това е издаване на акта, по заявлението за издаване на който е формиран обжалвания мълчалив отказ на административния орган – т.е. първопричината за отпадане на правния интерес от обжалване се състои в оттеглянето на административния акт, на който е приравнен по силата на установената в чл. 58, ал. 1 правна фикция мълчаливият отказ. Настоящият състав на ВАС, трето отделение намира за основателно възражението за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар. Макар, според ВАС, да липсват основания за прилагане на разрешенията по дело С-438/22 на СЕС, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че по делото не е осъществено нито едно открито съдебно заседание, съответно – не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, на жалбоподателката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минимума по Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно: в размер на 383,47 евро/ съставляващи равностойността на 750 лв / на основание чл.9, ал.1 вр. чл.8, ал.3 от Наредбата. Предвид гореизложеното частната жалба е частично основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено искането на Областния управител на област София за допълване в частта за разноските, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на искането, с което да измени определението в частта за разноските, като осъди на основание чл. 143, ал. 2 от АПК Областната администрация на област София да заплати на адв.В. Владимиров от САК при условията на чл.38, ал.2 от ЗА като процесуален представител на Д. В. Х. от гр.София съдебни разноски в съдебното производство в размер общо на 388,58 / триста осемдесет и осем евро и 58 евроцента/евро /съставляващи равностойността на 760 лв./, от които 5.11 евро/равностойни на 10 лв/ - държавна такса и 383,47 евро/ равностойни на 750 лв/ адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение в останалата му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 176а ,ал.1 и ал.3 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение