Определение № 1536 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от М. Г. Л., чрез адв. Д. Х., за отмяна на влязлото в сила Решение № 12398/13.07.2023 г. по гр. д. № 44341/2022 г. по описа на СРС, с което е признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, че М. Г. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД половината от следните суми: 1 683, 90 лв. – стойност на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.04.2022 г.; 277, 96 лв. – мораторна лихва от 14.09.2019 г. до 12.04.2022 г., както и 35, 47 лв. – за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането; за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 21206/2022 г. на СРС, 46 състав. Молителят поддържа, че вследствие на нарушаване на чл. 45 – чл. 47 ГПК е била лишена от възможност да участва в делото. Твърди, че живее преимуществено в Гърция, но съобщенията по делото са били изпратени за връчване на адреса й в България само веднъж, като съдът пристъпил към назначаване на особен представител без преди това да са събрани сведения за това живее ли тя на адреса или не, както и без да се е уверил, че на този адрес е било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Насрещната по молбата страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт К., оспорва същата. Отговор на молбата от „Техем Сървисис“ ЕООД, участвало като трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД в производството по гр. д. № 44341/2022 г. по описа на СРС, не е постъпил. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното. Молбата за отмяна има за предмет влязло в сила Решение № 12398/13.07.2023 г. по гр. д. № 44341/2022 г. по описа на СРС, с което е признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, че М. Г. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД половината от следните суми: 1 683, 90 лв. – стойност на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.04.2022 г.; 277, 96 лв. – мораторна лихва от 14.09.2019 г. до 12.04.2022 г., както и 35, 47 лв. – за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането; за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 21206/2022 г. на СРС, 46 състав. С оглед датата на депозиране на молбата за отмяна (погрешно именувана „въззивна жалба) – 05.10.2023 г., и предвид датата на постановяване на решението, чиято отмяна се претендира – 13.07.2023 г., следва да се приеме, че е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата съдържа изложение във връзка с въведените основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и са спазени изискванията по чл. 306, ал. 1, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. Ето защо настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбата. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,