Определение № 6167 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите във вр. с чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Д. М., подадена чрез адв. М. Симитчиева, против определение № 386 от 12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1804/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която на основание чл. 176а от АПК е оставено без уважение искането за изменение на протоколно определение № 11033 от 08.12.2025 г., в частта за разноските. В искането се излагат доводи за прекомерност на присъдените от съда в полза на заинтересованите лица Г. Т. П., Ц. С. П. и М. Т. М. разноски, като се твърди, че са несъответни на процесуалните действия. По тези съображения се съда да присъди за всяка една от страните разноски в размер на 200 лв. Възражения по частната жалба не са постъпили в срока по чл.232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 176а АПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Г. Д. М. за изменение на протоколно определение № 11033 от 08.12.2025 г. в частта, с която настоящия частен жалбоподател е осъден да заплати на заинтересованите лица Г. Т. П., Ц. С. П. и М. Т. М. суми от по 600 лв. на всеки, представляващи извършени от тях разноски по делото. Съдът е обсъдил всички доводи в молбата за изменение относно фактическата и правна сложност и е съобразил установения минимум от 1250лв, определен в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като е приел,че няма основание за редуциране на присъдените разноски, които са в съответствие и с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. Обосновано първоинстанционният съд приема, че претендираният размер от 600лв за всяка една от заинтересованите страни Г. Т. П., Ц. С. П. и М. Т. М. съответства на фактическата и правна сложност на делото, още повече, че този размер е под ½ от визирания в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум. Правилни са и мотивите по отношение фактическа и правна сложност на делото във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК всяка страна има право на възстановяване на реално направените от нея разноски, в който смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. Целта на присъждането на разноски е да се възстанови материалното положение, съществувало за страната преди образуване на делото ,т.е. да се репарират направените разходи, въз основа на представените доказателства за извършването им. В случая е безспорно установено, че Г. Т. П., Ц. С. П. и М. Т. М. са заплатили пълния размер за надлежно договорените по Договора за правна защита и съдействие разноски за адв. възнаграждение. Неоснователно е позоваването на липса на фактическа и правна сложност на делото и неизвършване на реални процесуални действия, тъй десезирането на съда от Г. Д. М. е заявено след провеждане на първото по делото заседание от 20.10.2025г. и след представяне на писмено становище по жалбата от проц.представител на Г. Т. П., Ц. С. П. и М. Т. М.. По изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение