Определение № 200 от 08.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3704/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от Д. К. П. от [населено място], против определение № 188 от 02.11.2020г. по ч.гр.д. № 1385/2020 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което са върнати подадените от него молба вх. № 5485/10.07.2020г., озаглавена „Протест“, и молба вх. № 6075/дата не се чете/, озаглавена „Ултиматум“, поради липса на предмет. Жалбоподателят счита, че искането му за разглеждане на делото е допустимо и основано на представени действителни документи по него и моли да бъде разгледано по същество и върнато на СГС на друг състав за продължаване на съдебния процес по делбата на наследствените имоти. В жалбата се съдържа изложение на различни фактически обстоятелства по спора, цитати от документи, от съдебни актове, житейски разсъждения и други, което прави текста несвързан и неразбираем. Частната жалба е подадена в срок и е допустима. По същество е неоснователна. Съображенията са следните: Производството по ч.гр.д. № 1385/2020г. на ВКС, Първо гражданско отделение е по чл.274, ал.2 ГПК и е приключило с постановяване на определение № 106 от 07.07.2020г., с което е потвърдено определение № 5 от 16.01.2020г. по гр.д. № 4749/2019г. на ВКС, II г.о. за оставяне без разглеждане на молба за отмяна по чл. 303 ГПК подадена от Д. К. П., като недопустима. Жалбоподателят е подал молба, наречена „Протест” с вх. № 5485 от 10.07.2020 г., в която е посочено, че се подава на основание чл. 311, ал.2 и чл. 308, ал.1,т.1, 2, 3, 4 и 6 ЗСВ; чл. 5, ал.1 и чл. 53 ЗН във вр. с чл. 297 ГПК. В молбата е описана историята на недвижим имот и водените във връзка с него дела. Тъй като от молбата остава неясно в какво се състои искането на подателя и не е посочено кой акт и на кой съд се обжалва, с разпореждане от 22.07.2020г. съставът на Първо гражданско отделение е указал на жалбоподателя да уточни в какво се състои искането му; ако обжалва съдебен акт да посочи неговия номер и делото, по което е постановен. В срока за изпълнение на тези указания молителят е подал т.нар. „Ултиматум”, като отново е посочил, че го подава на основание чл. 311, ал.2 и чл. 308, ал.1, т.1, 2, 3, 4 и 6 ЗСВ. В него е направил искане: „гр.д. № 3014/1999 г. да бъде върнато във ВКС и задържано по ч.гр.д. № 1385/2020 г., докато не пристигне във ВКС гр.д. № 6860/2011 г. по описа на Софийски районен съд и гр.д. № 3853/2018 г. по описа на Софийски градски съд”. За да върне подадените от Д. К. П. молби съставът на Първо гражданско отделение е приел, че с втората молба не са отстранени нередовностите на първата. Сочените текстове от ЗСВ уреждат дисциплинарната отговорност на магистратите, а чл. 297 ГПК постановява, че влязлото в сила решение е задължително за съда и за всички учреждения и общини на територията на страната. Съдържанието на двете молби и формалното позоваване от жалбоподателя на посочени правни разпоредби не позволяват да се направи извод, дори и чрез тълкуване, какъв е техният предмет и в какво се състои искането до ВКС. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Следва да бъдат споделени констатациите на предходния състав на Върховния касационен съд за наличието на нередовности на молбата, наречена „протест“ и за тяхното неотстраняване с „ултиматум”-а, което обуславя потвърждаване на обжалваното определение като законосъобразно. Съгласно чл.275, ал.2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 ГПК, чл. 260, 261, 262 и 273 ГПК. Молбата „протест“ не отговаря на изискванията, предвидени в чл.260, т.2, 3 и 4 ГПК за съдържание на жалбата; същата не е била приведена в съответствие с горните изисквания на закона след дадените указания, въпреки подаването на т. нар. „ултиматум“, в който отново несвързано и хаотично са изложени факти и твърдения по водени граждански дела, за извършени документни престъпления, за прокурорски преписки, за нарушения на нотариус и др.; накрая е поискано казусът да бъде разрешен от ВКС като безпристрастен и компетентен. При тези данни и доколкото по делото не е налице подлежащ на обжалване съдебен акт, който да е останал необжалван - напротив, изчерпан е предвидения в закона ред за обжалване на неразглеждането на молбата за отмяна, то връщането на подадените от Д. К. П. молби следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.