Определение № 155 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2020 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Делото е образувано по молбата на ТП на НОИ Я. за отмяна на решението на РС Ямбол от 03.І.2020г. по гр.д. № 2441/2019г., с което е признато за установено по отношение на „Демирев НМ” ЕООД Я., че между него и А. И. Д. през периода 26.VІІ.2016г. – 01.Х.2018г. е съществувало трудово правоотношение на пълен работен ден 8 часа, на длъжност „счетоводител, отчетник” с месечно възнаграждение в размер на 2600лв. В молбата са изложени твърдения, че ищецът е предявил иск за установяване на трудов стаж и че макар да е квалифицирал иска като такъв по чл.124 ал.1 ГПК, съдът се произнесъл по предявения иск, като признал за установено по отношение само на работодателя, че процесният период следва да се зачете за трудов стаж. По силата на чл.3 ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред молителят следвало да участва в производството като необходим другар, но не бил конституиран като такъв по делото. С оглед на това и тъй като атакуваното решение обвързвало и него, въпреки неучастието му в процеса, били налице предвидените в чл.304 ГПК предпоставки за исканата отмяна. Ответникът по молбата за отмяна А. И. Д. в отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК чрез адвокат Сн.Е. е заел становище за нейнатап недопустимост и неоснователност. Ответникът „Демирев НМ” ЕООД не е заявил становище по молбата за отмяна. ВКС на РБ намира, че с оглед твърдяното основание по чл.304 ГПК молбата за отмяна е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и тъй като отговаря и на изискванията по чл.306 ГПК, тя е процесуално допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,