Определение № 176 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 571/2009 г.

С определение № 1 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 175/1995 г. Бургаският окръжен съд, действащ като първа инстанция, е изпратил на Върховния касационен съд на РБ за разглеждане по компетентност молбата на ПТК “К.-Б” [населено място] за присъждане на разноски, направени в производството по делото пред всички инстанции. За да постанови това определение, първоинстанционният съд приел, че компетентен по въпроса за разноските е съдът, който последен се е произнесъл по спора между страните и след чието произнасяне решението е влязло в сила. Това е Върховният касационен съд, тъй като с решение № 343 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 571/2009 г. на ВКС на РБ в сила е оставено въззивното решение № 89 от 10.11.2008 г. по гр. д. № 179/2007 г. на Бургаския апелативен съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че не е компетентен да се произнесе по подадената молба. Както е посочено в определението на първоинстанционния съд, въпросът за разноските, направени в една инстанция, се разрешава от самата нея в завършващия производството акт. В случай, че това не е сторено, страната може да поиска от постановилия съответния акт съд да измени собственото си решение в частта за разноските. Следващата инстанция /апелативен, съответно касационен съд/ се произнася по разноските, сторени в предходната инстанция, само в случай, че отмени обжалвания пред нея акт и със своя акт разреши спора по същество, но не и когато потвърди акта на предходната инстанция. Като е оставил в сила въззивното решение при повторното разглеждане на делото, Върховният касационен съд се е произнесъл и по разноските, сторени от ответника по касация ПТК “К.-Б” [населено място] в производството по гр. д. № 571/2009 г. на ВКС, І-во г. о., като му е присъдил 1 000 лева. Затова и с молбата по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, сега чл. 248 ГПК, страната не претендира тяхното присъждане, а и искането не е адресирано до ВКС, а до Бургаския окръжен съд. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК компетентен да се произнесе по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд при първоначалното разглеждане на касационната жалба - това по гр. д. № 592/2006 г. на ВКС, ІV-Б отделение, е съдът, на който делото е изпратено след касиране на първоначалното въззивно решение. В случая това е Бургаският апелативен съд. Той се произнася, освен това, и по разноските, сторени при двукратното разглеждане на делото във въззивната инстанция. И тъй като въззивният съд е оставил в сила обжалваните пред него първоинстанционни решения, постановени по гр. д. № 175/1995 г. на Бургаския окръжен съд, по тази част от молбата, с която се претендират разноски пред първата инстанция, искането следва да се разгледа от първоинстанционния съд. Друго би било положението, ако Върховният касационен съд при повторното разглеждане на делото /чл. 295 ГПК/ беше отменил въззивното решение и пререшил спора. Тогава той следваше да се произнесе по разноските за разглеждане на делото във всички инстанции. Страните обаче, не са изправени пред такава хипотеза. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.