Определение № 2291 от 20.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1802/2024 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, [населено място], чрез адв.А. М. за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение №115 от 15.04.2024г., постановено по в.т.д. №82/2024г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено решение №58/25.10.2023г., допълнено с решение №69 от 05.12.2023г., постановено по т.д. №56/2022г. по описа на Окръжен съд- Шумен. С първоинстанционно решение е осъдено „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, [населено място] да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960, със седалище Хале /Заале/, Германия сумата 455 185.15 лева, от която главница в размер на 421 467.76 лева, представляваща сбор от 7 месечни вноски с поредни номера от 54 до 60 вкл., дължими за периода 10.06.2019г.-10.12.2019г. на основание сключен между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, [населено място] и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] по Договор за гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата 33 717.39 лева неустойка за забава, ведно със законната лихва върху вноските от 10.06.2022г. до окончателното плащане. Срещу въззивното решение в 1-месечния преклузивен срок е подадена касационна жалба вх.№3481/14.05.2024г. по описа на АС-Варна, към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Със справка от счетоводител на ВКС от 20.08.2024г. е удостоверено внасянето по сметка на ВКС на държавната такса в размер на 30 лева. Представено е платежно нареждане от 19.08.2024г. за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер от 455 185.15 лева. Постъплението на дължимото обезпечение е налично по особената сметка за обезпечения на ВКС, видно от приложената справка от счетоводител на ВКС от 20.08.2024г. Настоящият съдебен състав на ВКС намира искането на основание чл.282, ал.2 ГПК за основателно. На спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК подлежат осъдителните въззивни решения, които не са влезли в сила, но подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК. За да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, е необходимо жалбоподателят да представи надлежно обезпечение, което в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК е в размер на присъдената сума. В настоящия случай въззивното решение подлежи на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК, жалбоподателят е представил доказателства за подадена в срок касационна жалба и внесено обезпечение в законоустановения размер, поради което молбата за спиране на изпълнението е основателна. Воден от горното, Върховният касационен съд