Определение № 4377 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу Разпореждане № 3676/25.06.202 г. по в. ч. гр. д. № 654/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС), с което е върната частната му жалба срещу Определение № 1301/21.04.2026 г., постановено по същото въззивно частно гражданско дело, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на правна помощ в производство по частна жалба с вх. № 50861/03.04.2026 г. срещу Определение № 789/12.03.2026 г. на САС по в. ч. гр. д. № 654/2026 г. по описа на същия съд. Жалбоподателят, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в [населено място], поддържа, че частната жалба, която апелативният съд счел за просрочена, действително е изпратена по пощата на 17.06.2026 г., но е депозирана в срока за обжалване чрез администрацията на затвора, където била заведена под рег. № 111-30-9408#1/16.06.2026 година. За да разпореди връщане на частната жалба, въззивният съд я е намерил за просрочена. Приел е, че срокът за обжалване на определението за отказ да бъде допусната правна помощ, връчено лично на Е. М. на 09.06.2026 г., е изтекъл на 16.06.2026 г. (вторник), а жалбата била подадена по пощата с един ден закъснение, а именно на 17.06.2026 година. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Върху оригинала на частната жалба на Е. Д. М. срещу Определение № 1301/21.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 654/2026 г. по описа на САС, е налице отбелязване от администрацията на затвора в [населено място], че тя е регистрирана с номер 111-30-9408#1 на 16.06.2026 г., т. е. в последния ден на срока за обжалване на това определение. След като жалбоподателят изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвор, единственият начин да подаде частна жалба срещу разпореждането на САС, от което е останал недоволен, е чрез администрацията на съответното място за лишаване от свобода, което той е сторил в рамките на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. При тези обстоятелства прилагането на правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК, съгласно което срокът не се смята за пропуснат в подобни случаи, когато изпращането на молбата е станало по пощата, в друг съд или в прокуратурата, е допустимо на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Като не е съобразил това, апелативният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за администриране на частната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,