Определение № 235 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 827/2014 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение № 2440 от 06.12.2013 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 1241/2013 г. е върната въззивна жалба вх. № 6474 от 23.05.2013 година, подадена от К. П. С. от [населено място] против решение от 25.04.2013 г. по гр.д. № 1083/2012 г. на Старозагорски окръжен съд. Частна жалба срещу определението на Пловдивски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. П. С. от [населено място]. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт, постановен от въззивна инстанция прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 188 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 1083/2012 г., Старозагорски окръжен съд се е произнесъл по съществото на субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от К. Д. К. против В. Д. Х., К. П. С. и И. Ю. И., осъдени да и заплатят солидарно сумата 30000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди. Съобщение с препис от съдебния акт е било връчено на ответника К. П. С. на 07.05.2013 г. при условията на чл. 46, ал.1 ГПК чрез съпругата му Женя С.. С въззивна жалба вх. № 6474 от 23.05.2013 г., подадена по пощата на 22.05.2013 г., К. П. С. е обжалвал първоинстанционното решение. С определение № 2440 от 06.12.2013 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 1241/2013 г. въззивната жалба е върната като просрочена на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК, въззивните жалби се подават в двуседмичен срок от датата, на която на страната е връчен препис от първоинстанционното решение. Срокът за обжалване на решение № 188 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 1083/2012 г., Старозагорски окръжен съд е изтекъл на 21.05.2013 година в работен ден вторник. Въззивна жалба вх. № 6474 е подадена по пощата на 22.05.2013 г. след изтичане на преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, поради което чл. 262, ал. 2, т.1 ГПК е приложен законосъобразно. Изложените в частната жалба против определението оплаквания са неоснователни. Съобщението с препис от съдебното решение е връчено на страната редовно на лице от кръга на посочените в чл. 46, ал.2 ГПК и с получаването му се счита, че връчването е извършено на адресата – чл. 46, ал. 4 ГПК. По делото не се твърдят особени непредвидени обстоятелства, поради които адресатът не е могъл да узнае за връчването, нито е поискано възстановяване на срока при условията на чл. 64, ал.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение