Определение № 10519 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а ал.7 вр. ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на Д. С., гражданка на Р Турция, чрез адв.И.Илиев, срещу Определение № 2329 от 31.07.2024 г., постановено по адм. д. № 377/2024 г. по описа на Административен съд – Русе. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 / АПК от надлежна страна, за която подлежащият на оспорване пред по-горна съдебна инстанция съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение в производство по чл.213 а от АПК предявената от жалбоподателката частна жалба срещу прекратително Определение № 1897/17.06.2024г. ,постановено по същото дело, с което оспорването на Д. С. срещу наложена й със Заповед № Ф 53733-27/29.03.2024 на началник група „Миграция“ при ОДМВР-Русе ПАМ „ отнемане право на пребиваване в РБългария“ е оставено без разглеждане, е върната на подателката й поради невнасяне по сметка на ВАС на дължимата държавна такса за производството. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че жалбоподателката не е изпълнила дадените й с Разпореждане №2154/10.07.2024г за оставяне без движение на частна жалба срещу Определение № 1897/17.06.2024г. ,постановено по същото дело, указания в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани установени нередовности, като внесе по сметка на ВАС държавна такса за производството в размер на 30 лв. АС – Русе е констатирал, че в дадения й от съда срок / съобщението за разпореждането е получено от пълномощника адв. И.Илиев на 22.07.2024г./ частната жалбоподателка не е внесла дължимата държавна такса, поради което следва да понесе неблагоприятните последици, за които е предупредена с разпореждането за оставяне на частната жалба без движение, а именно: частната жалба следва да бъде върната на подателя й. Определението е правилно. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.213а, ал.1 от АПК – съдията- докладчик в първоинстанционния съд е констатирал наличие на нередовност на частната жалба срещу постановеното от него прекратително определение по делото – неплащане на държавна такса за производството по частната жалба пред ВАС / нередовност по чл.213, т.3 от АПК/ и е оставил частната жалба без движение, като е дал на жалбоподателката 7-дневен срок за отстраняване на нередовността с изричното предупреждение за последиците от неизпълнение на дадените от съда указания. В посочения от съда 7-дневен срок поисканата държавна такса не е внесена / обстоятелство, което не се оспорва от частната жалбоподателка, видно от съдържанието на частната жалба срещу съдебния акт,постановен по чл.213а, ал.1 от АПК /, поради което обосновано АС-Русе е приел наличието на основание за връщане на частната жалба на основание чл.213а, ал.1 от АПК. По горните съображения частната жалба е неоснователна. Обжалваното с нея определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение