Определение № 182 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 244/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Е. Ж. В. и Р. П. В. срещу решение № 445/ 14.11.2011г. по гр. д. № 369/2011г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, в която е потвърдено решение № 702 от 09.12.2010г. по гр. д. № 2607/2009г. на Кюстендилския районен съд, в частта по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. С потвърдения съдебен акт районният съд е оставил без разглеждане като недопустим, предявения от Е. Ж. В. с ЕГН [ЕГН] и Р. П. В. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] ч.общ.К. [улица] против А. К. В. с ЕГН [ЕГН] от@@9@[жк]бл.608 вх.Б ет.3 ап.31 иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено спрямо ответника, че е налице грешка в кадастралния план на [населено място] ч., изразяваща се в неправилно заснемане - не на истинското му местоположение - на имот пл. № *парцел *. в кв. * при включването му - със заповед № 338/01.02.1989 г. на Председателя на ОбНС-гр.К. - в чертите на регулационния план на селото, одобрен със заповед №1118/11.08.1987г. на Председателя на ОбНС - [населено място], посредством включване в границите на същия на 778 кв. м. от собствения на ищците имот - нива с площ от 1.500 дка, находяща се в местността „Д. - М. в. „ в землището на [населено място] ч., общ.К., и е прекратил производството по делото в тази му част, като е осъдил ищците да заплатят солидарно на А. К. В. с ЕГН [ЕГН] от@@17@[жк]бл.608 вх.Б ет.3 ап.31, сумата от 100 лв., представляваща сторени по делото разноски. Тъй като право на касационна жалба е упражнено срещу акт на съда, с който е потвърдено решение, с което е констатирана частична недопустимост на производството, касационната жалба представлява частна касационна жалба ( чл. 274, ал. 3 ГПК). Ответникът по касация А. К. В. е оспорил касационната жалба, в т. ч. с доводи, че не са налице основания за допускането й до касационно обжалване. Върховният касационен съд, второ гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба, подадена в срок ( чл. 62, ал. 3 ГПК) и от легитимирани страни, е недопустима по следните съображения: Съгласно чл.70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат от ответника или от съда най - късно в първото заседание за разглеждане на делото, а определението на съда, с което се увеличава цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане на сроковете по чл.70 ГПК се преклудират споровете относно цената на иска и настъпили в течение на процеса промени в оценката на спорното право не влияят върху цената на иска. Съгласно чл. 274, ал. 4 (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г.) ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал.2 (изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г.) ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Размерът на цената на иска по исковете за собственост, какъвто е един от предявените на 21.12.2009г. по настоящото дело иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 58, ал. 2 ЗКИР, се определя от данъчната оценка (чл.69, ал.1, т.2 ГПК). Данъчната оценка на 778 кв. м., които са предмет на иска, възлиза на 4 035, 48 лв., изчислена на база удостоверение, приложено в първоинстанционното производство ( л.6 ) за данъчна оценка на земя с обща площ от 2 615 кв. м. Въз основа на така изчислената данъчна оценка е внесена и държавната такса по предявените искове ( при дължима такса от 118, 16 лв. е внесена 118, 50 лв. – чл. 71, ал. 2 вр. чл.73, ал. 3 ГПК вр. чл.2 от ТДТССГПК). Следователно доколкото цената на иска, изчислена на база данъчна оценка, е под определения в чл.280, ал.2 ( изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г.) ГПК размер ( като самите ищци са посочили в исковата молба и по – нисък размер на тази цена), съдебният акт на въззивния съд, срещу който е подадена частната касационна жалба, не подлежи на касационно обжалване, а жалбата като подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното Върховният касационен съд, второ гражданско отделение