Определение № 1429 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1412/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Балкан метал 2000“ ООД срещу решение №144 от 05.03.2024 г. по в.т.д.№957/2023 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №926 от 17.07.2023 г. по т.д.№2600/2023 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Балкан метал 2000“ ООД против „Инвестбанк“АД искове по чл.440, ал.3 ГПК, вр. чл.45 и чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., частичен иск в заявен пълен размер от 1 200 000 лв., като обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – увеличената стойност, която би получил ищеца от продажбата на движими вещи – 8 бр. въздушни и газови компресори, произведени от „Нуово Пиньоне“, закупени с договор за покупко-продажба на използвано оборудване от 18.04.2017 г., сключен между „Балкан Метал 2000“ООД, като купувач и „Фертекс България“ООД, като продавач, върху които компресори е проведено принудително изпълнение от „Инвестбанк“АД по изп.д.№671/2019 г. на ЧСИ И. Ц., сумата от 2000 лв., законна лихва върху главницата от 10 000 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 02.12.2021 г. и за периода 04.12.2019 г. – 02.12.2021 г. и законната лихва върху главницата за периода 02.12.2021 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 602 000 лв., имуществени вреди под формата на претърпени загуби, причинени от погиването на описаните осем броя въздушни и газови компресори, сумата от 12 000 лв., законна лихва върху главницата от 602 000 лв. за периода 01.08.2020 г. – 02.12.2021 г. и за периода 04.12.2019 г. – 02.12.2021 г. и законната лихва върху главницата от 602 000 лв. за периода 02.12.2021 г. до окончателното й заплащане. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Решението по чл. 435, ал. 4 от ГПК, с което е отменено действието на съдебния изпълнител по описа на движими вещи, обективиран в налагането на запор и насрочване на публичната им продан, има ли сила на пресъдено нещо между страните, че тези вещи са били описани и обявени за публична продан. 2. Достатъчна ли е за индивидуализацията на движима вещ посочването на нейния вид, година а производство, търговска марка/производител и местоположение. 3. Решението по чл.435, ал.4 ГПК, с което е отменено действието на съдебния изпълнител по описа на движими вещи, обективиран в налагането на запор и насрочване на публичната им продан, има ли сила на пресъдено нещо, че това действие на съдебният изпълнител е противоправно, а по деликтен иск противоправността, като елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение, състои ли се в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. 4. Допустимо ли е събирането на гласни доказателства относно местоположение, състояние и вида на спорни движими вещи, когато искането е направено своевременно, допустимо ли е искането до трето лице да представи държащи се у него документи, когато страната не притежава оригинален екземпляр от тях и право на страната ли е да избере начина на доказване на спорните факти. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Инвестбанк“АД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на договор за покупко-продажба от 18.04.2017 г., „Балкан метал 2000“ ООД е придобило от „Фертекс България“ООД собствеността върху 8 /осем/ броя въздушни и газови компресори, производство на фирма „Нуово Пиньоне”, намиращи се в цех „Амонячно производство” на завод “Химко”, [населено място] (други индивидуализиращи белези на вещите, предмет на продажбата, освен техния производител, не са посочени), като с приемо-предавателен протокол от 12.03.2019 г. продавачът предал на купувача вещите, предмет на договора. Установил е, че продавачът „Фертекс България“ООД е придобил последните от „Металхим импекс”АД (легитимиращо се от своя страна като собственик с договор за покупко-продажба от 05.07.2016 г., сключен със синдика на „Химко“ АД /н/) по силата на договор от 17.11.2016 г., като междувременно на 17.06.2016 г. между „Металхим импекс“АД, качеството му на залогодател и „Инвестбанк“АД, в качеството на залогоприемател, е сключен договор за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ, за обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя „Металхим импекс” АД по договор за кредит в размер на 9 000 000 евро, като договорът за особен залог е вписан в Търговския регистър по партидата на залогодателя на 24.06.2016 г. с вписване №20160624162903, както и в ЦРОЗ на 22.07.2017 г. с вписване №2017022003370. Приел е, че с договор за учредяване на залог върху движими вещи по реда на ЗОЗ от 23.12.2016 г., са заложени основни производствени съоръжения, сред които 39 на брой компресори, от които шест описани като „Новипинон“, с добавени номера /АТ.34, АТ12 и т.н./ и с посочена година на производство – 1968, като договорът е вписан в ЦРОЗ с вписване №2017012500617 - т.е. на 25.01.2017 г. Посочил е, че на 12.04.2017 г. е вписано пристъпване към изпълнение върху предприятието на залогодателя „Металхим импекс“АД като съвкупност, а на 29.08.2019 г. е вписана промяна – изпълнение върху отделни активи на търговското предприятие, като по повод изпълнението пред ЧСИ И. Ц. с район на действие - ОС Враца, е било образувано изп.д.№1671/2019 г., в хода на което заложеното имущество е описано, проведена е продан и е възложено на банката въззиваем с постановление за възлагане от 11.12.2019 г. (в което подробно са описани възложените движими и недвижими вещи, представляващи трайно прикрепени и технологично, функционално и конструктивно свързани с недвижимите имоти, движими вещи, ведно с всички подобрения и приращения към поземлените имоти по смисъла на чл. 92 от ЗС, както и ведно със съвкупността от движими вещи, икономически и функционално и конструктивно свързани, осигуряващи използването на недвижимите имоти по предназначение). Установил е също, че по повод обжалване действията на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, пред ОС Враца е било образувано в.гр.д.№719/2019 г. по реда на чл.435 ГПК, приключило с постановяване на решение №260013 от 27.08.2020 г., с което са отменени действията на ЧСИ, изразяващи се в запор и обявление за насрочване на публична продан на движими вещи с опис, за 8 броя въздушни и газови компресори, находящи се в цех „Амонячно производство“ на завод „Химко” - Враца, разположени един до друг, над 12 м високи и над 200 тона всеки, произведени 1968 г. от „Нуово Пиньоне”, собственост на „Балкан метал 2000” ООД по силата на договор за покупко-продажба от 18.04.2017 г. с „Фертекс България” ООД, като по отношение на 4 броя въздушни и газови компресори, находящи се в същия цех жалбата е била отхвърлена, а в останалата част - по отношение действията на съдебния изпълнител, обективирани в обявление протокол за провеждане публична продан на движими вещи, представляващи 12 броя въздушни и газови компресори и обявяване за купувач на вещите „Ивестбанк”АД, жалбата е била оставена без разглеждане. Изразил е становище, че предявеният иск по чл.440, ал.3 ГПК, вр. чл.45, вр. чл. 49 от ЗЗД е допустим, като в тежест на ищеца е да установи при условието на пълно и главно доказване в условието на кумулативност всички елементите от фактическия му състав, а именно: 1/ че е образувано изпълнително дело с взискател – ответникът; 2/ че имуществото, върху което е насочено изпълнението е собствено на ищеца; 3/ че същият е претърпял вреди от изпълнението и точния им размер; 4/ че тези вреди са в причинна връзка с насоченото изпълнение; 5/ че се дължат на противоправно действие/бездействие на съдебния изпълнител, на който от ответника е било възложено извършване на конкретни действия по изпълнителното дело, както и че процесните вещи - 8 бр. компресори, не са част от договорите за особен залог на търговско предприятие, респ. на движими вещи, учредени от продавача на праводателя му - „Металхим импекс“АД. Приел е за установен факта на наличие на образувано изп.д.№1671/2019 г. с взискател „Инвестбанк“АД, но е намерил за недоказано наличието на втората предпоставка – ищецът да е собственик именно на вещите, по отношение на които е било проведено принудителното изпълнение. Посочил е, че от съдържанието на самия договор за покупко-продажба от 18.04.2017 г., е видно, че в него компресорите са индивидуализирани като брой, година на производство и производител, вкл. е посочено местонахождението им, но други индивидуализиращи белези на вещите, като идентификационни номера, технически параметри и практическо приложение, договорът не съдържа, поради което така описани, вещите не са надлежно индивидуализирани (което има отношение както към предмета на доказване по делото, така и към защитата на ответника в процеса), още повече, че по делото се установява че: на територията на бившия завод „Химко“ АД /н/, където се твърди, че са се намирали вещите, е имало поне 39 на брой кмпресори, различни по вид и характеристики; че всички компресори са имали и други индивидуализиращи белези - инвентарни номера /записванията след производителя в приложенията към договорите/; че са имали различни технически характеристики и производствено предназначение /за газ, за въздух, за амоняк, за азот/; че конкретно компресорите в цех „Амонячен“ са били общо 12 на брой, като към момента на провеждане на принудителното изпълнение по изп.д.№1671/2019 г. четири са лисвали. Счел е, че направеният извод не се разколебава и от приетите писмени и гласни доказателства, като позовавайки се на т.4 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, е изложил съображения за несъстоятелност и на довода, че решението на ОС Враца, постановено в производството по чл.435 ГПК, има установително действие по отношение на факта, че именно компресорите, закупени от въззивника, са тези, описани от ЧСИ и съответно предмет на извършената публична продан – посочил е, че съдебното решение по жалбата по чл.435, ал.4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост. На отделно основание е приел, че не е установено, че вредите се дължат на противоправно действие/бездействие на съдебния изпълнител, на който от ответника е било възложено извършване на конкретни действия по изпълнителното дело. Позовал се е на чл.465 ГПК и на обстоятелството, че в случая описът на 8-те броя компресори, за които въззивникът поддържа да се легитимира като собственик, като движими вещи, но част от обособеното предприятие на длъжника, е извършен на посочен от взискателя адрес, уточнен и в договора за особен залог, където са се намирали компресорите, като са липсвали данни и доказателства, представени както на взискателя, така и на съдебния изпълнител, че към момента на описа, вещното право на собственост по отношение на компресорите се е притежавало от трето лице. По останалите наведени оплаквания във въззивната жалба е изложил съображения, че не споделя извода на първоинстанционния съд, че „Балкан метал 2000“ООД, като купувач по договора от 18.07.2017 г., е придобил в собственост вещи - 8 броя компресора, обременени със залог, поради което и същият има положението на залогодател по арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ. Посочил е, че споделя практиката на ВКС по въпроса относно действието на ЗИДЗОЗ от ДВ бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г. спрямо заварените договори за особен залог (решение №60047 от 08.09.2021 г. по т.д.№182/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и решение №35 от 27.02.2023 г. на ВКС по т.д.№712/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение) и тъй като в случая процесните договори за особен залог върху търговско предприятие и върху движими вещи са сключени преди 30.12.2016 г. и са били вписани единствено в ТР по партидата на залогодателя, но не и в ЦРОЗ, е достигнал до извод, че след 30.12.2016 г. са загубили действието си - т.е. не установяват пораждането на обезпечителни права в полза на обезпечения кредитор (последващото вписване през 2017 г. в ЦРОЗ е осъществено след като заложният длъжник се е разпоредил с част от имуществото, служещо за обезпечение - 8 броя компресори). Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Първият от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси е израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от въззивния съд теза, че решението на ОС Враца, постановено по реда на чл.435, ал.4 ГПК, установява със сила на пресъдено нещо, че вещите, срещу които е било насочено незаконосъобразното изпълнение от ЧСИ, са идентични с процесните, притежавани от длъжника, респективно касаторът твърди, че въпросът за собствеността на вещите, върху които е изпълнявано, е решен със сила на пресъдено нещо. Съобразно дадените с ТР №3 от 10.07.2017 г. по т.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС разяснения обаче, предмет на производството по обжалването по чл.435, ал.4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител, като съдебното решение по жалбата създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. С посочените разяснения въззивният съд се е съобразил изцяло, поради което по посочения въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато. Изцяло в съответствие с практиката на ВКС (вкл. с цитираната от касатора в изложението) е изводът на съда, че описанието на вещите (по брой, година на производство, производител и местонахождение), направено в процесния договор, не е достатъчно, за да се приеме, че именно върху тези вещи е било осъществено незаконосъобразното изпълнение, респективно касационно обжалване не следва да се допусне и по втория от въпросите - на територията на бившия завод Химко, където се твърди, че са се намирали процесните компресори е имало поне 39 бр. компресори (в които се включват и процесните), с различно практическо приложение – за газ, за въздух, за амоняк, за азот и с наличие и на други индивидуализиращи белези – инвентарни номера и табели върху машините. Съобразно визираната практика на касационната инстанция, елемент от описанието на движимата вещ, с оглед нейната индивидуализация, е посочване на белези, които следва да са толкова на брой, че да са достатъчни за отграничаването им от други такива от същия вид, вкл. по отношение на фабричните вещи (машини) следва да са посочени марка, модел, сериен номер, година на производство (ако имат такива), функции и т.н., каквото описание по отношение на процесните компресори, достатъчно за отграничаването им от други такива налични от същия вид, липсва в договора за придобиването им. Не е налице поддържаното селективно основание и по отношение на четвъртия от въпросите. Съобразно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.5 ГПК свидетелски показания не се допускат за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвала, респективно искането на касатора за допускане на свидетелски показания за установяване на конкретния вид компресори, за които е подписан процесния договор, при наличие на изрично противопоставяне на другата страна, е следвало да се устави без уважение, до какъвто извод са стигнали и инстанциите по същество, предвид което и при липсата на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК. Изложеното съответствие се установява и по отношение оставянето без уважение на искане на касатора по чл.192 ГПК, за задължаване на трето, неучастващо по делото лице – ТД на НАП, да представи документи по ревизионна преписка – по тази преписка касаторът е страна и е могъл своевременно да се снабди и представи още по делото пред първоинстанционния съд, преди настъпване на процесуалната преклузия, всеки един от находящите се по преписката документи. С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, касационно обжалване не следва да се допусне и по третия от въпросите. Въззивният съд изрично е посочил, че силата на пресъдено нещо на решение по чл.435, ал.4 ГПК се създава само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител (както се поддържа и от касатора с първа част на третия от въпросите), а изводът за липса на противоправно действия/бездействие на съдебния изпълнител представлява единствено допълнителен аргумент за обосноваване на извода за неоснователност на предявения иск (както бе посочено решаващият довод на въззивния съд е неустановяване на принадлежността на правото на собственост на вещите, по отношение на които е проведено изпълнение). В този смисъл посоченият въпрос се явява такъв, който не е единствено обуславящ правната воля на съда, респективно крайният извод в решението не би се променил, независимо от това какъв ще бъде отговорът на този въпрос. Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение и формиране на решаващите изводи не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. Всъщност единственият очевидно неправилен извод във въззивното решение (който обаче не е довел до неправилност на решението) е този относно действието на договора за особен залог на търговското предприятие на „Металхим импекс“ АД, като въззивният съд неправилно е възприел тезата на настоящия касатор, изразена във въззивната жалба. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗОЗ предвижда, че подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват по делото на залогодателя в търговския регистър („друг регистър“ по смисъла на чл.2 и чл.12, ал.3 ЗОЗ), а не в ЦРОЗ. В случая вписването в първичния търговски регистър е осъществено още на 24.06.2016 г. и на основание §49 ПЗР на ЗИДЗОЗ особеният залог е запазил действието си, като спрямо него се прилагат разпоредбите на изменения закон, вкл. тези на чл.8, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.7 ЗОЗ. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 28 650 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,