Определение № 198 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2019 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. Обжалвано е определение №124 от 15.03.2019г. по гр.д.№648/2019г., на ВКС, І V г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 6100/08.08.2018 г., подадена от М. Д. Д. и М. М. Д. срещу разпореждането от 20.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 131/2018 г. на Бургаския апелативен съд. Жалбоподателят М. М. Д., чрез процесуалния си представител поддържа доводи за неправилност на определението и моли да бъде отменено, като часната касационна жалба бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. С определение №124 от 15.03.2019г. по гр.д.№648/2019г., на ВКС, І V г.о. е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 6100/08.08.2018 г., подадена от М. Д. Д. и М. М. Д. срещу разпореждането от 20.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 131/2018 г. на Бургаския апелативен съд. Съдебният състав е счел частната жалба с вх. № 6100/08.08.2018 г. за процесуално недопустима, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и чл. 279 от ГПК, на обжалване подлежат разпорежданията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1), както и изрично посочените в закона разпореждания (чл. 274, ал. 1, т. 2). Прието е, че случая е обжалвано разпореждане от 20.07.2018 г., с което на жалбоподателката Д. са дадени указания да внесе държавна такса по подадената предходна частна жалба, което не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Посочено е, че съгласно разясненията, дадени с мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, актовете на съда, с които производството по делото се оставя без движение и на страната се дават указания за отстраняване на нередовности, не са преграждащи развитието на делото и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, а срещу тях страната може да се защити чрез обжалване на евентуално постановения последващ акт на съда за прекратяване на съответното производство, респ. – за връщане на исковата молба или на жалбата, който би преградил развитието на производството. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че частната жалба е неоснователна. Настоящият състав намира, че ВКС с обжалваното определение е приложил точно процесуалния закон. Приложени са точно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и чл. 279 ГПК, според които на обжалване подлежат разпорежданията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1), както и изрично посочените в закона разпореждания (чл. 274, ал. 1, т. 2). В случая правилно е прието, че актовете на съда, с които производството по делото се оставя без движение и на страната се дават указания за отстраняване на нередовности/ каквото е разпореждането от 20.07.2018г. хо ч.гр.д.№131/2018г. на АС Бургас/, не са преграждащи, поради което не подлежат на последващ инстанционен контрол. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът