Определение № 9151 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8429/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу разпореждане № 6124/27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 2442/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което е върната касационната му жалба против решение № 5099/04.05.2026 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно и иска същото да бъде отменено. Върховният административен съд /ВАС/, Пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. АС, за да постанови обжалваното разпореждане е изложил мотиви, че заместник - изпълнителния директор на ДФЗ не е отстранил в указания му 7 дневен срок една от нередовностите на касационната му жалба - а именно да бъде уточнен нейния подател, предвид подаването ѝ от неучаствала в съдебното производство страна. Разпореждането е правилно. С разпореждане № 5736/18.05.2026 г. за оставяне без движение на касационна жалба против решение № 5099/04.05.2026 г., постановено по адм. дело № 2442/2025 г. на Административен съд - Пловдив, са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса за подаването ѝ, както и уточняване на нейния подател, като са посочени и последиците от неизпълнението на указанията в 7 дневен срок от получаването на препис от разпореждането. Разпореждането е връчено на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ на 18.05.2026 г. В указания срок страната е изпълнила частично дадените ѝ указания, като е представила доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВАС. Както правилно е посочил първоинстанционният съд обаче липсва уточняване на подателят на касационната жалба, съответно АС е приел, че последният е изпълнителния директор на ДФЗ, който не е издател на оспорения пред АС – Пловдив административен акт, съответно не е страна в съдебния процес и няма процесуалната легитимация да оспорва конкретното решение. В тази връзка е обоснован изводът на административния съд за наличие на основанието по чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК за връщане на касационната жалба поради неотстраняване на нередовността в законовия 7 дневен срок. Твърдяното обстоятелство, че от съдържанието на касационната жалба може да се установи реалния ѝ подател не може да се приеми за основателно, като именно поради тази неточност са дадени съответните указания, които са останали неизпълнени. Разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение