Определение № 832 от 14.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 662/2012 г.

Постъпила е молба за допълване постановеното в производството по настоящото дело определение № 674 / 14.11.2012 г., с присъждане на разноски в полза на Р. Ц. Г. – ответна страна по частната касационна жалба на [фирма], оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Претендира се възмездяване на заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лв., договорено за изготвяне отговор на частната жалба на противната страна и посочено като разплатено в договора за правна помощ. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата, поради непредставено от страната доказателство за плащането, вкл. се позовава на това, че приложеният договор за правна помощ, потвърждаващ същото, не е доведен до знанието й. В евентуалност претендира намаляване на подлежащото на възмездяване адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 ГПК, с оглед действителната правна сложност на защитата на страната, като акцентира на нейната еднаквост по съществото на спора, във всяка от съдебните инстанции. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение установи, че молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна, обуславяща правен интерес. Налице на предпоставките за произнасяне по искането като такова за допълване на определението на съда, на основание чл.248 ГПК. В същото съдът действително е пропуснал да се произнесе по своевременно направено - с отговора на частната жалба - искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал. 3 или ал.4 ГПК. Представеният с отговора списък на разноски, макар при една единствена такава - заплатено адвокатско възнаграждение - е достатъчен за мотивиране на страната - [фирма] да противопостави възражение по чл.78 ал.5 ГПК, за прекомерност на договореното и потвърдено като заплатено адвокатско възнаграждение, което същата не е сторила своевременно и до произнасянето на съда с определение № 674 / 14.11.2012 г.. Поради това и доводите в отговора на молбата по чл.248 от ГПК, основани на прекомерност на адвокатското възнаграждение, не следва да бъдат разглеждани. Въпросът достатъчно за присъждането на разноски ли е признанието за заплащането им от страните по упълномощителната сделка, с оглед посоченото в договора за правна защита заплащане на сумата от 900 лв. адвокатско възнаграждение, или е необходимо и допълнително доказателство / платежен документ /, е включен в предмета на тълкувателно дело № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 31.07.2012 год. на Председателя на Върховен касационен съд / т.1 /. Последното, на основание чл.292 ГПК, обуславя спиране настоящото производство до постановяване на тълкувателното решение, тъй като отговорът на въпроса е решаващ за произнасянето на съда по молбата на Р. Г., с правно основание чл.248 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, на основание чл.292 ГПК