Определение № 654 от 27.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1009/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Д. И. А. – Ч. и А. Л. Ч., чрез пълномощник, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 2942 от 12.11.2024 г., като се намалят присъдените в полза на ответника по касация „Ново Финанс“ ООД разноски пред касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 9 300 лв. Искането е мотивирано с твърдение, че платеното от ответното по касация дружество адвокатско възнаграждение за защитата му в развилото се пред ВКС производство по чл. 288 ГПК е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид приетото в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. Моли се възложените в тежест на касаторите разноски да бъдат намалени до размера от 200 лв. На 11.02.2025 г. / пощ.кл. от 10.02.2025г. / е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Ново Финанс“ ООД със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становището на молителите, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от легитимирани страни в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения: Производството по т. д. № 1009/2024 г. на ВКС, І т. о., е образувано по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. И. А. – Ч. и А. Л. Ч. срещу решение № 21 от 07.02.2024 г. по в. гр. д. № 547/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 1057/14.07.2023 г., постановено по гр. д. № 2713/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която са отхвърлени исковете им против „Ново Финанс“ ООД за признаване за установено по отношение на дружеството, че сключените между страните договор за заем № 355-ПВ-05.02.2019 г. и договор за заем № 357-ПВ-06.02.2019 г. са недействителни изцяло, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Ново Финанс“ ООД да заплати на Д. И. А. – Ч. и А. Л. Ч. разликата над 49 991.67 лв. до пълния претендиран размер от 76 254.08 лв., представляваща получена от ответника без основание сума по сключени между страните договор за заем № 355-ПВ-05.02.2019 г. и договор за заем № 357-ПВ-06.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (14.10.2022 г.) до окончателното изплащане. Настоящият състав с определение № 2942 от 12.11.2024 г. по т. д. № 1009/2024 г. на ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване, като с оглед изхода на делото е осъдил касаторите да заплатят на ответника по касация сторените в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 9 300 лв. Като съобрази релевираното от молителите с молбата по чл. 248 ГПК допустимо възражение, настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и, ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес – предвид пренесената пред ВКС част от спора, следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред касационната инстанция се е изчерпала с депозиране на отговор на подадената касационна жалба, съдържащ аргументи за неоснователност на доводите на касаторите по чл. 281, т. 3 ГПК и доводи във връзка с поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които въпроси, като се изключи смисловото им повторение, на практика се свеждат до два и то фактически, а не правни такива. Визираните обстоятелства и спецификата на производството по чл. 288 ГПК обуславят извод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатско възнаграждение от 9 300 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 2 000 лв. Присъждането на по-ниско от това възнаграждение, в каквато насока са съображенията на молителите, би се явило непропорционално и неадекватно на положения от адвоката труд. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.