Определение № 60226 от 09.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 654/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Д. Й. Н.- процесуален представител на ищците, за изменение на постановеното по реда на чл.290 ГПК по делото решение в частта за разноските, като моли да му бъдат присъдени още 29648 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция. Ответникът по молбата - застрахователна компания "Лев Инс"АД, е представил отговор по реда и в срока на чл.248 ал. 2 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на направеното искане. Твърди, че то е в колизия, както с чл.78 ГПК, така и чл. 36, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Становището на настоящия съдебен състав е, че молбата е допустима. Разгледана по същество е и основателна. В производството пред първата, въззивната и касационната инстанция, ищците-касатори са били представлявани от адв.Н.. Представен е договор за правна помощ, в който е уговорено плащането на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, с който е направено искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение и за трите съдебни инстанции. С решението, чието изменение се иска, съставът на ВКС е посочил, че се дължи възнаграждение за трите инстанции. Сумата, изчислената сума, обаче, съответства на дължимото възнаграждение за една инстанция. С оглед изхода на делото, на процесуалния представител му се дължи адвокатско възнаграждение и за трите съдебни инстанции, пропорционално на уважената част от предявените искове, т.е. на адв. Н. се дължат още 29648 лв. адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция. Размерът на възнаграждението е изчислен по реда на чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ, като е взет предвид посоченият там минимален размер. С оглед на това възнаграждението не може да бъде намалено. Не могат да бъдат приети и доводите на ответната страна, че в случая се касае за липса на фактическа и правна сложност поради сходните интереси на ищците, както и че броят предявени искове не е релевантен при отчитане на обема и вида извършена работа. Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, І т.о., по реда на чл.248 ГПК