Определение № 2702 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бургас 2011“ АД, подадена чрез адв. Дойчинов като процесуален представител, против определение № 10254 от 13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1366/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 261/31.07.2024 г. на Общински съвет – Созопол, с което е дадено съгласие за допускане на проект за изменение на действащия общ устройствен план (ОУП) на общината и е предложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с чл. 124, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 19, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) да разреши изменение на ОУП за конкретни имоти, в частта, в която общинският съвет е решил от списъка на предложените имоти да отпадне поземлен имот (ПИ) с идентификатор 67800.4.43 по кадастралната карта (КК) на град Созопол, местността „Буджака“, собственост на дружеството, а производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението на Общински съвет – Созопол в оспорената част представлява годен за съдебно оспорване акт, тъй като с него процедурата за изменение на ОУП по отношение на собствения на дружеството имот е прекратена, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес от неговото обжалване. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът – Общински съвет (ОбС) – Созопол, чрез пълномощника си адв. Гюмова, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на „Бургас 2011“ АД срещу решение № 261/31.07.2024 г. на ОбС – Созопол, с което е дадено съгласие за допускане на проект за изменение на действащия ОУП на община Созопол и е предложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с чл. 124 ал. 2 ЗУТ и чл. 19 ал. 2 ЗУЧК да разреши изменение на ОУП в определен обхват за конкретни имоти, в частта, в която органът на местното самоуправление решава от списъка на предложените имоти да отпадне ПИ с идентификатор 67800.4.43 по КК на град Созопол, местността „Буджака“, собственост на дружеството. С обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че решението на ОбС – Созопол няма самостоятелно съществуване и не създава права или задължения, нито непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на определени лица, респ. на неопределен брой такива и на основание чл. 21, ал. 5 АПК не представлява административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Като се позовава на разпоредбите на чл. 124, ал. 2 ЗУТ и чл. 19, ал. 2 ЗУЧК и предвид обстоятелството, че територията на община Созопол, в частта за процесния имот попада в обхвата на чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 10 ЗУЧК, достига до заключение, че с оспореното решение единствено е дадено съгласие за започване на процедурата по изменение на ОУП и същото е част от производството по издаване на крайния административен акт - заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че решението на ОбС – Созопол не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като не съдържа властническо волеизявление на административен орган, с което непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани и организации. В случая административното производство започва по инициатива на кмета на община Созопол въз основа на докладна записка от 10.07.2024 г. В нея е констатирана възникнала необходимост от изменение на ОУП на община Созопол по реда на чл. 124, ал. 2 ЗУТ и на основание чл. 134 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 8, и чл. 134, ал. 1, т. 5 ЗУТ поради настъпили съществени промени в обществено – икономическите условия, при които е бил съставен действащия ОУП и възникнали нови, общински, държавни и частни инициативи с описан в докладната записка обхват по отношение на конкретни имоти, сред които и този с идентификатор 67800.4.43, собственост на жалбоподателя. В тази връзка е предложено на ОбС да вземе решение, с което на основание чл. 21, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 ЗМСМА, чл. 134, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 8 във вр. с чл. 135, ал. 1 и чл. 127, ал. 9 ЗУТ да даде съгласие за допускане на проект за изменение на действащия ОУП на община Созопол и да направи предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с чл. 124, ал. 2 ЗУТ и чл. 19, ал. 2 ЗУЧК да разреши изменение на действащ ОУП на общината в описания обхват. При тези данни следва да се приеме, че производството започва служебно по предложение на кмета на общината, а не се касае за допускане на процедура за изменение на ОУП по отношение на искане, подадено от частния жалбоподател. След проведени обсъждания ОбС Созопол приема оспореното решение № 261/31.07.2024 г., с нанесена корекция в предложения проект от кмета на общината относно ПИ с идентификатор 67800.4.43, като е взето решение този имот да отпадне от списъка в посочената докладна записка. Съгласно чл. 124, ал. 2 ЗУТ разрешение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план на селищно образувание с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Видно от цитираната разпоредба, вкл. при съобразяване с изр. 2 на същата, когато е направено предложение за издаване на разрешение за изменение на ОУП на община по ЗУЧК, каквато е община Созопол и се засягат територии от зона „А“, в каквато попада и имотът, собственост на жалбоподателя, то компетентният да разреши такова частично изменение е министърът на регионалното развитие и благоустройството. По аргумент от чл. 124, ал. 1 ЗУТ, изр. 1 ЗУТ разрешението за изменение на действащ общ устройствен план се процедира от компетентния орган по предложение на кмета на общината. Видно от съдържанието на оспорения акт същият представлява неизискуемо от закона съгласие за допускане на проект за изменение на действащия ОУП на община Созопол, поради което не може да се квалифицира като отказ за разглеждане по същество на подадено от дружеството заявление с искане за разрешаване изработването на проект за изменение на този план по отношение на собствения му ПИ с идентификатор 67800.4.43. В производството, инициирано от кмета на община Созопол, са приложими разпоредбите на чл. 124, ал. 2 ЗУТ и чл. 19, ал. 2 ЗУЧК, които не предвиждат като елемент от фактическия състав по разрешаване изработването на проект за изменение на действащ ОУП съгласие на общинския съвет за това. Противно на доводите на частния жалбоподател в случая не се слага край на административното производство по отношение на имота му, тъй като то протича по служебен път. Дори да се приеме, че актът на ОбС е част от процедурата, то същият не подлежи на самостоятелен съдебен контрол съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, доколкото разрешението за изработване на проект за изменение на ОУП се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този смисъл с оспореното решение не се засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Действително няма законова пречка трети лица, различни от изрично посочените в чл. 124, ал. 1 ЗУТ1, да искат изменение на действащ ОУП. В този смисъл дружеството разполага с възможността да сезира компетентния орган с искане за това, като упражни самостоятелно правото си независимо от процедирането изменение по предложение на кмета на общината. В разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ изрично е предвидено, че лицата по чл. 131 ЗУТ могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗУТ ОУП е вид устройствен план и доколкото жалбоподателят се легитимира като собственик на имот в неговия обхват, той може да прави искане за процедиране на предложение за изменение на действащия ОУП на община Созопол като заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Видно от приложената по делото административна преписка такова искане от страна на дружеството е направено със заявление от 30.12.2021 г., като липсват данни за администрирането му от кмета на общината, до който е адресирано и за произнасяне от компетентния за това орган. В тази връзка въпреки изключването на имота на частния жалбоподател от обхвата на оспореното решение на ОбС Созопол, за него не е преклудирана възможността да поиска заявлението му да бъде комплектовано и от кмета на общината да се отправи предложение към компетентния за това орган – министъра на регионалното развитие и благоустройството за издаване или не на разрешение за процедиране на изменение на ОУП и съответно за изменение на ПУП едновременно с него съгласно чл. 134, ал. 3 ЗУТ. Според цитираната разпоредба в случаите, когато изменението на подробния устройствен план налага изменение и на ОУП, то първо съответното заинтересовано лице следва да процедира изменението на действащия ОУП, като органът по чл. 124 ЗУТ, който разрешава изработването на проекта за изменение на ОУП, може да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона. С оглед изложеното определението е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,