Определение № 942 от 24.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2061/2024 г.

С определение № 2635 от 14.10.2024 г. по т. дело № 2061/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение производството, образувано по подадени от „Търговия – К“ ООД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ две касационни жалби срещу решение № 190 от 13.05.2024 г. по в. т. дело № 89/2024 г. на Апелативен съд – П., 2 търговски състав, е прекратено поради оттегляне на касационните жалби, направено със заявление вх. № 6533/02.08.2024 г. по регистъра на Апелативен съд П. и заявление вх. № 6836/16.08.2024 г. по регистъра на Апелативен съд П., подадени от „Търговия - К“ ООД чрез управителя Р. Д. Б.. Срещу определение № 2635 от 14.10.2024 г. по т. дело № 2061/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е постъпила частна жалба вх. № 18601/30.10.2024 г., подадена от „Търговия – К“ ООД, [населено място], представлявано от В. Д. Й., избран за управител с решение на Общо събрание на съдружниците на дружеството от 04.01.2024 г., чрез адвокат И. П. Д.. В частната жалба е направено искане, ако съдът приеме, че В. Д. Й. не е легитимиран да подаде частната жалба и да упълномощи процесуален представител, тъй като решението от 04.01.2024 г. все още не е вписано в Търговския регистър към Агенцията за вписване, да назначи на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител на дружеството поради наличието на противоречие в интересите между представител /вписания в Търговския регистър управител/ и представляван /дружеството/. С определение № 3212 от 02.12.2024 г. по т. дело № 2061/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение инкорпорираната в частната жалба молба за назначаване на особен представител на дружеството е оставена без уважение. С молба вх. № 22451 от 27.12.2024 г. по т. дело № 2061/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение „Търговия – К“ ООД, представлявано от В. Д. Й., чрез адвокат И. П. Д. отново е поискало назначаване на особен представител на „Търговия – К“ ООД на основание чл. 29, ал. 4 ГПК поради наличие на противоречие в интересите на представляван и представител. От една страна, в молбата се изложени твърдения, че с решение на Общото събрание на „Търговия – К“ ООД, проведено на 04.01.2024 г., Р. Д. Б. е освободен като управител на дружеството и за управител е избран В. Д. Й., като във вътрешните отношения правомощията на избрания управител възникват от момента, в който дружеството и управителят изразят воля в този смисъл – чрез решение за избор и декларация за съгласие за управителя или когато с влязло в сила съдебно решение бъде възстановен освободеният управител на дружеството. Поддържа се също, че след 05.01.2024 г., когато е бил известен за освобождаването си като управител, Р. Д. Б. няма качеството на управител и не може да представлява дружеството, като по отношение на третите лица, които са узнали решенията на Общото събрание, с което управителят е освободен и е избран нов, вписването има само оповестително действие. Относно твърдяното противоречие в интересите на вписания в Търговския регистър представител на „Търговия – К“ ООД Р. Д. Б. и на дружеството в молбата са изложени следните доводи: Б. А. П. /съдружник и управител на „Търговия – К“ ООД/ живее в чужбина, поради което е упълномощила Р. Б. /съдружник и управител на дружеството/ да я представлява при провеждане на общите събрания с правото да гласува от нейно име по всички точки от дневния ред, както прецени за добре, и Р. Б. упражнява правата на П. в качеството й на съдружник. Д. И. Т. /съдружник в дружеството/ е упълномощил брат си Г. И. Т. /съдружник/ да го представлява в общите събрания на съдружниците на „Търговия – К“ ООД, като представителната му власт е без ограничение. На посочените лица и на Р. Б. им е било известно, че предстои провеждане на Общо събрание на съдружниците на дружеството на 16.06.2022 г., на което Б. ще бъде изключен като съдружник, поради което са „осигурили“ порочността на взетите на 16.06.2022 г. решения на Общото събрание на съдружниците на дружеството – чрез получаване от Г. Т. на покана за общото събрание без да заяви, че пълномощията, дадени от брат му Д. Т., са оттеглени, и чрез отказ от страна на Р. Б. в лично качество и като пълномощник на П. да получи покана за провеждане на общо събрание на 16.06.2022 г. По предявен от Р. Б. иск по чл. 74 ТЗ решенията, взети на 16.06.2022 г. от Общото събрание на съдружниците на „Търговия – К“ ООД, са отменени с решение № 32/2022 г. на Окръжен съд – Кърджали. На 21.09.2021 г. с договор за продажба на дружествени дялове Р. Б. е прехвърлил на съдружника Г. И. Т. /ищец/ собствените си 740 дяла в дружеството с цел Б. да избегне да бъде изключен като съдружник, като си е запазил възможността Г. Т. да му прехвърли обратно тези дялове. Интересът на Б. да бъдат уважени предявените с настоящата искова молба искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание, проведено на 26.01.2023 г., се заключава в това, че в противен случай при изключени Б. П. и Д. Т. като съдружници от дружеството за Р. Б. не би съществувала възможност да оперира с дружествените права на Б. П. и с тези на Д. Т. посредством неговия пълномощник Г. Т.. В подкрепа на изложените твърдения в молбата са посочени определение № 518/07.03.2024 г. по т. д. № 288/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 915/12.04.2024 г. по т. д. № 557/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о. Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че към момента на подаване на касационните жалби вх. № 5375/24.06.2024 г. и вх. № 5404/24.06.2024 г. срещу решение № 190/13.05.2024 г. по в. т. дело № 89/2024 г. на Апелативен съд – П. и на частна жалба вх. № 18601/30.10.2024 г. срещу определение № 2635/14.10.2024 г. по т. дело № 2061/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о. В. Д. Й. няма представителна власт по отношение на „Търговия – К“ ООД, предвид вписването по партидата на „Търговия – К“ ООД, ЕИК[ЕИК] в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ на 05.01.2024 г. на Р. Д. Б. като управител на дружеството и заличаването на В. Д. Й. като управител на същата дата. Впоследствие В. Д. Й. не е вписан като управител въз основа на решение на Общо събрание на съдружниците на дружеството от 04.01.2024 г. По аргумент от чл. 140, ал. 4 ТЗ представителната власт на В. Д. Й. е отпаднала с вписване на заличаването му в ТРРЮЛНЦ на 05.01.2024 г. Поради това, че В. Д. Й. не е вписан в ТРРЮЛНЦ като управител на „Търговия – К“ ООД, същият не е легитимиран да представлява дружеството при подаване на частната жалба. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ третите лица могат да се позоват на подлежащото на вписване обстоятелство, макар и вписването да не е още извършено, освен ако законът изрично предвижда то да породи действие след вписването. В разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ е предвидено, че изборът и освобождаването на управител имат действие от вписването им в търговския регистър. Следователно изложеният в молба вх. № 22451 от 27.12.2024 г. по т. дело № 2061/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о. довод, че след 05.01.2024 г., когато е бил известен за освобождаването си като управител, Р. Д. Б. няма качеството на управител и не може да представлява дружеството, е неоснователен. Представените с касационната жалба протокол от 04.01.2024 г. от извънредно общо събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД и уведомление до Р. Д. Б., връчено на 05.01.2024 г., не обосновават различен извод поради уведомяване на съда за осъществен избор на друг управител, тъй като в настоящото производство е недопустимо извършване на проверка за надлежното осъществяване на това обстоятелство и съответствието му със закона. Съществуването на обстоятелството избор на нов управител и освобождаване на предходния и съответствието му със закона е предмет на проверка по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, извършвана от длъжностното лице по регистрацията. По отношение на повторното искане за назначаване на особен представител на „Търговия – К“ ООД настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно, тъй като не е налице предвидената в чл. 29, ал. 4 ГПК предпоставка. Предявеният иск от Б. А. П., Г. И. Т. и Д. И. Т. срещу „Търговия – К“ ООД е за отмяна на решенията на проведеното на 26.01.2023 г. Общо събрание на „Търговия – К“ ООД, с които е променен чл. 11, ал. 3 от дружествения договор, приета е нова алинея 4 на член 11 от дружествения договор, изключени са Б. П. и Д. Т. като съдружници в „Търговия – К“ ООД, дружествените дялове на изключените съдружници са разпределени между К. Й., Н. Ч. и Д. Й. и е приет изменения дружествен договор. Предвид съдържанието на решенията, чиято отмяна се иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, и заявените основания за отмяна, противоречивите интереси са между ищците и ответното дружество, но не и между представителя Р. Д. Б. и представляваното дружество. Обстоятелството, че по други дела различни съдебни състави са назначавали особен представител на „Търговия – К“ ООД, не обосновава извод за наличие на предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК по настоящото дело, предвид различните данни по отделните дела. В определение № 518/07.03.2024 г. по т. д. № 288/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 915/12.04.2024 г. по т. д. № 557/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о. противоречието по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК между интересите на дружеството – касатор „Търговия – К“ ООД и на вписания в Търговския регистър след подаване на касационните жалби управител Р. Б. е аргументирано с обстоятелството, че Р. Б. е ответник по иск с правно основание чл.145 ТЗ /по първото дело/, съответно е ищец по иска с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Търговия - К“ ООД от 16.06.2022 г. за изключване на Р. Д. Б. като съдружник в дружеството, за разпределение на дружествените му дялове и приемане на актуализиран дружествен договор, какъвто не е настоящият случай. Твърдението в молба вх. № 22451 от 27.12.2024 г., че интересът на Р. Б. да бъдат уважени предявените с настоящата искова молба искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание, проведено на 26.01.2023 г., се заключава в това, че в противен случай при изключени Б. П. и Д. Т. като съдружници от дружеството за Р. Б. не би съществувала възможност да оперира с дружествените права на Б. П. и с тези на Д. Т. посредством неговия пълномощник Г. Т., не съответства на предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК. Противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес и интересите им са насрещни, т. е. представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. В конкретния случай ищци по делото са Б. А. П., Г. И. Т. и Д. И. Т., чийто процесуален представител е адвокат П. Х. А., а ответник е „Търговия – К“ ООД, първоначално с управител В. Д. Й., а впоследствие с управител Р. Д. Б.. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата за назначаване на особен представител на „Търговия – К“ ООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение