Определение № 3220 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 277/2024 г.

Производството e по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба с вх.№ 8298 от 30.11.2023 г., подадена от „БОЛЯРИ“ ЕАД чрез адвокат П. С. от АК – Варна, срещу Определение № 617 от 21.11.2023 г. по в.гр.д.№ 294/2023 г. на АС – Варна, I състав. Ответниците по жалбата А. С. С. (А. И. С.), гражданин на САЩ, Н. С. – М. от [населено място], А. М. С., гражданин на САЩ, А. К. С. от [населено място], Н. Р. С. (Н. И. С.), гражданин на САЩ, Ж. Д. М. М., гражданин на Швейцария, М. К. М. М. О., гражданка на Франция, И. Б. М. А. М., гражданка на Франция и М.-Е. Т. К. М., гражданка на Франция, са депозирали отговор чрез адвокат Я. Я. от АК – Варна. Поддържат, че обжалваното определение е правилно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: С постановеното от Апелативен съд – Варна Решение № 177 от 19.10.2023 г. по в.гр.д.№ 294/2023 г., като е съобразил изхода от спора пред въззивната инстанция, съдът е изменил размера на присъдените разноски с първоинстанционното Решение № 368 от 23.03.2023 г. по гр.д.№ 2527/2021 г. на ОС – Варна. Произнасяйки се по отговорността за разноските за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, „АРМАДА 2010“ ЕООД и „БОЛЯРИ“ ЕАД са осъдени заедно да заплатят на ищците – в качеството им на въззиваеми, сумата 1 626,51 лв. - разноски за въззивната инстанция. Със своевременно подадена молба с вх.№ 7310 от 24.10.2023 г. процесуалният представител на ищците (въззиваеми) е поискал решението да бъде изменено в частта му, с която в тяхна полза е присъдена само сумата 1 626,51 лв. като разноски за въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Оспорено е застъпеното с решението становище, че поради основателност на възраженията на насрещните страни, заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение в общ размер 6 000 лв. следва да се редуцира в минимално дължимия размер от 2 846,40 лв. Посочено е, че въззиваемите са заплатили сумата 6 000 лв., но тя се разпределя поотделно - в размери от по 2 000 лв., за защита срещу всяка една от жалбите на тримата въззивници. И тъй като осъществената защита е по три отделни жалби, то те имат правото да им се присъдят разноските по защитата срещу всяка една от жалбите. След размяна на книжа по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК отговор е постъпил единствено от „БОЛЯРИ“ ЕАД. Апелативният съд е преценил молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските като процесуално допустима, както и основателна по същество по следните съображения: Въззивниците са обикновени другари – ответници в исковото производство по предявени против тях отрицателни установителни искове за отричане на правото им на собственост върху поземлен имот. Всеки от другарите действа самостоятелно и неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите (чл. 216, ал. 1 ГПК), т.е. всеки другар води сам своя процес в рамките на общото производство. Доколкото делата при обикновено другарство не са идентични, те могат да получат различно решение съобразно различното материалноправно положение на всеки от другарите. В този смисъл, макар делата им да се явяват свързани поради наличието на общи факти, защитата на всеки от другарите е самостоятелна и за организирането й всеки от тях има собствен интерес от ангажирането на надлежен процесуален представител с юридическо образование (адвокат). При наличието на хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от обикновените другари-ответници има правото на разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждание, съразмерно на отхвърлената част. Същият принцип следва да се приложи и по поставения от въззиваемите-ищци в исковото производство въпрос. Прието е, че и те имат правото на разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение, за защитата срещу подадените от всеки от обикновените другари-ответници въззивни жалби, независимо че във всяка от жалбите са релевирани идентични или сходни оспорвания и правни съображения. Постигането на ефекта на уважаване на иска срещу всеки един от ответниците в случая е изисквало предприемането на съответните процесуални действия по подаване на отговори на всяка една от въззивните жалби, което е и сторено. Поради това и при прилагане на нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК, за въззивното производство в полза на въззиваемите се дължи заплащането на разноски, съизмерими с адвокатските възнаграждения, заплатени за защитата срещу всяка една от въззивните жалби, но в обема на тяхното отхвърляне. Заплатените в случая възнаграждения са в размери от по 2 000 лв. за защитата срещу жалбите на всеки един от въззивниците. Както е посочено и в решението по делото, минималният размер на адвокатското възнаграждение при защитаван интерес от 27 454,99 лв., е в размер на 2 846,40 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдв.С). При това положение релевираните от насрещните страни възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни. Прието е, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част от въззивните жалби (за 4/7 ид.ч. от собствеността върху имота), то дължимите възнаграждения от всеки от въззивниците е в размер на по 4/7 от 2 000 лв., или суми от по 1 142,85 лв., в който смисъл е постановено изменяване на Решение № 177 от 19.10.2023 г. по в.гр.д.№ 294/2023 г. по описа на АС – Варна в частта за разноските, като в частност „БОЛЯРИ“ ЕАД е осъдено да заплати на ищците сумата 1 142,85 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С разглежданата частна жалба „БОЛЯРИ“ ЕАД поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивниците „АРМАДА 2010“ ЕООД и „БОЛЯРИ“ ЕАД нямат самостоятелни права върху процесния имот, като исковете срещу тях са насочени единствено в качеството им на праводатели на настоящия собственик „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД. Поради това подадените от тримата ответници въззивни жалби имат идентичен предмет. Поддържаното от жалбоподателя становище не аргументира извод за направена от въззивния съд неправилна преценка по приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК. Възприетото от въззивния съд тълкуване в обжалваното определение е в съответствие с практиката на ВКС (Определение № 4323 от 05.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 3963/2022 г., ІІ г.о.), съгласно която от правилата на чл. 216, ал. 1 ГПК и чл. 2, ал. 5 НМРАВ (със сегашно наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) следва, че в хипотези на обикновено другарство (каквото е процесуалното положение на „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, АРМАДА 2010“ ЕООД и „БОЛЯРИ“ ЕАД) всеки от другарите има право самостоятелно да бъде възмезден за разноските, които е направил при упражняване на правото си на защита. Принципът на равенството на страните в процеса (чл. 9 ГПК) налага този подход да намери приложение и при възмездяване на насрещната страна за разноските, направени за защита срещу подадените от всеки от обикновените другари въззивни жалби, независимо от наличието или липсата на сходство в съдържанието на жалбите на всеки от другарите поотделно. Предвид изложеното и доколкото служебната проверка за законосъобразността на обжалваното определение не разкрива наличието на пороци, същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия