Определение № 550 от 06.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4181/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано по частна жалба на адв. П. К. К. от САК срещу определението на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Б възз. с-в, от 14.05.2015 г. по гр. д. № 2466/2014 г., с което е оставена без уважение молбата на адв. К. за изменение на разпореждането на съда от 06.10.2014г., с което й е определено адвокатско възнаграждение като особен представител на въззивниците в размер на 300 лв. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното: В първоинстанционното производство за особен представител на ответниците по делото е бил определен адв. Б. С. В. при определен депозит за защитата в размер на 1030 лв., внесен от ищцата. В. жалба от името на ответниците е подадена от адв. М. А. К., преупълномощена от адв. Б. В.. Частната жалбоподателка адв. П. К., преупълномощена от адв. М. К., се е явила в с.з. на 08.05.2014г. като особен представител на въззивниците, но делото е отложено за друга дата. В следващото с.з. на 30.09.2014г. за въззивниците се е явил упълномощен от тях процесуален представител, поради което адв. К. е била освободена. При тези данни въззивният съд е определил на адв. К. минималния размер на адвокатско възнаграждение по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел, че тя е извършила едно процесуално действие по делото – явяване в съдебно заседание. Частната жалбоподателка развива оплаквания, че възнаграждението е определено в нарушение на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че й се дължи възнаграждение за две явявания в съдебно заседание, както и за изготвянето на въззивната жалба. ВКС намира частната жалба за неоснователна. При определяне на размера на възнаграждението въззивният съд правилно е съобразил, че въззивната жалба не е изготвена от адв. К., а положеният от нея труд по делото се изразява в проучването му за явяване в съдебно заседание, в което не се е стигнало до решаване на делото. При това положение не може да се присъди пълният размер на адвокатско възнаграждение, а част от него, съответстваща на положения труд. Водим от горното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение