Определение № 362 от 05.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 3013/2017 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. П. и Г. С. С., действаща за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря К. А. П. против Определение № 2893/15.09.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 965/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е изменено решението по делото от 20 юли 2017 г. в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като трите ищци са осъдени да заплатят общо 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на ответното АД „Алианц България“ на основание чл.78 ал.8 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че съдът е пропуснал да се произнесе по едно от исканията, заявени с молбата за изменение на решението. Претендира се отмяната му и постановяване на определение за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство в полза на жалбоподателите ищци. ЗАД „Алианц България“ не е взел становище по частната жалба. При преценка на допустимостта й Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок от ищците срещу определение по чл.248 ГПК за изменение на решение в частта за разноските, с което е удовлетворено искането им за изменение в частта досежно юрисконсултското възнаграждение. Съдът, постановил определението, не се е произнесъл по второто искане – относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение и частната жалба следва да бъде разгледана като молба за допълване на определението по чл.248 ГПК. Въззивният съд, постановил обжалваното определение, следва да се произнесе по допустимостта и евентуално основателността на искането за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.