Определение № 247 от 29.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1147/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 367 от 03.02.2015г. по гр.д. № 206/2015г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 22735 / 01.12.2014г., постановено по т.д. № 81528 2014г. по описа на СГС, ТО, VI -7 състав, с което по молба на А. С. К., на основание чл.536, ал.1 ГПК е спряно регистърното производство по партидата на [фирма], образувано по заявление обр. А5 с вх. № 20141126173115 за вписване на нов едноличен собственик на капитала на дружеството и обявяване на нов устав. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като недопустимо, съответно неправилно, по съображения, подробно изложени в частната касационна жалба. Позовава се на наличието на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Ответникът по частната жалба счита същата за недопустима, съответно неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно императивната норма на чл.274, ал. 4 ГПК, не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на касационен контрол. С разпоредбата се цели да се ограничи касационния контрол на въззивните определения, ако по отношение на крайния акт, с който се дава разрешение на искането, предмет на производството, касационният контрол не може да бъде осъществен, независимо от основанието за това. В случая, производството пред длъжностното лице по вписванията в търговския регистър към А. по вписванията приключва, или с вписване / обявяване в търговския регистър, въз основа на решение за това на длъжностното лице по вписванията, независимо, че то не се инкорпорира в отделен акт, което решение не подлежи на обжалване, или с отказ за вписване / обявяване, като решенията на въззивните съдилища, постановени по тези откази, не подлежат на касационен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл.25, ал.4 ЗТР. Видно е, че и в двете очертани хипотези крайният акт на производството пред А. по вписванията не подлежи на касационно обжалване, поради което на основание чл.274, ал.4 ГПК касационният контрол е недопустим и спрямо съдебните актове, с което това производство се спира по чл.536, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТР Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал.4 ГПК