Определение № 599 от 21.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2964/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Софийски градски съд решение от 17.07.2015 г. по гр. д. № 20000/2014 г., с което дружеството-молител е осъдено да заплати на [фирма] сумата 11654.75 евро – неустойка по чл. 21 от договор за наем от 29.11.2007 г. за периода 19.04.2010 г.-10.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 22.04.2013 г. – до окончателното й изплащане. Към молбата е приложен документ (платежно нареждане от 13.10.2015 г.), издаден от [фирма] – Клон „М.”, от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд е преведена сумата 22 794.71 лв. (равностойност на присъдената с въззивното решение сума 11 654.75 евро). Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от Гл.-счетоводител на съда след извършена служебна справка от 20.10.2015 г. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, а именно - касае се осъдително по своя характер решение, подлежащо на касационно обжалване; срещу това решение е подадена в срок касационна жалба (вх. № 104660 от 25.08.2015 г.) и е внесено надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдената сума. Ето защо и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение