Определение № 4762 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10413/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. Т. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Асеновград, [улица], против Определение № 7964 от 18.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1556 по описа на Административния съд – Пловдив за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Т. от 02.07.2024 г. и уточнение към нея от 30.08.2024 г. против отказ на кмета на Столична община – район „Подуяне“ да извърши административна услуга по заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка, вх. № РПД24-МД94-17/16.05.2024 г., обективиран в писмо, изх. № към РПД24-МД94-17-1 от 13.06.2024 г., и производството по делото е прекратено. С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт - поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – частната жалбоподателка иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на подадената до него жалба. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – кметът на Столична община – район „Подуяне“ със седалище в София, ул. „Плакалница“ № 51, оспорва частната жалба, като неоснователна, в писмен отговор от 21.10.2024. Иска оставянето й без уважение и потвърждаването на обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако частната жалбоподателка претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над 200, 00 лв. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши касационна проверка на обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Административният съд – Пловдив е установил, от фактическа страна, че административното производство, в което е изготвено и изпратено оспореното писмо, е образувано по Заявление, вх. № РПД24-МД94-17 от 16.05.2024 г. на Д. В. Т. до кмета на Столична община – „Район Подуяне“ за извършване на проверка и заверка на молба-декларация с оглед извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за недвижим имот, представляващ ателие и находящ се в София, на втори етаж в жилищна сграда на [улица]. С писмо, изх. № към РПД24-МД94-17-1 от 13.06.2024 г. кметът на район „Подуяне“ върнал в цялост подадената от Т. молба-декларация, като й указал да предложи други три лица за свидетели по обстоятелствената проверка, които да са по възможност съседи на недвижимия имот, предмет на същата, или поне да са от същия район. Дал й също указание за повторно входиране на молбата-декларация след извършване на корекциите и заверка от дирекция „Общински приходи“ при район „Подуяне“. При така установеното от фактическа страна, съдът преценил за недопустима подадената от Т. жалба. Мотивирал се, че е налице хипотезата по чл. 159, т. 1 АПК, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК – изричен отказ за извършването на услугата по заявлението на лицето, а има само уведомителен и разяснителен характер и с него не се засягат права и интереси на жалбоподателката. Изложил съображения, че писмото не съдържа указание по смисъла на чл. 30, ал. 2 АПК. Приел, че подадената на 16.05.2024 г. молба-декларация представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на пар. 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на АПК, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК, но че административният орган не се е произнесъл в законоустановения (чл. 57, ал. 2 от с.з.) 7-дневен срок – до 23.05.2024 г., поради което след 24.05.2024 г. по заявлението се е формирал мълчалив отказ. Посочил е, че този мълчалив отказ не е оспорен от Т. и, че оспореното писмо е с дата след срока за произнасяне на органа и след формиран мълчалив отказ. Приел, че считано от 25.06.2024 г. е налице влязъл в сила индивидуален административен акт – мълчалив отказ на кмета на района по заявлението за заверка на молба-декларация. Преценил, че след като формираният мълчалив отказ по молбата от 16.05.2024 г. не е обжалван в законоустановения по чл. 149, ал. 2 АПК срок, жалбата срещу него е просрочена. Мотивиран по този начин, административният съдът постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява определението като валидно и допустимо, но е неправилно. Не се споделя извършената от първоинстанционния съд преценка, че подадената от Т. жалба против писмо, изх. № към РПД24-МД94-17-1 от 13.06.2024 г. на кмета на Столична община – район „Подуяне“ е лишена от годен за оспорване предмет. Според настоящия състав на Върховния административен съд оспореното писмо, макар да не съдържа изразите „отказ“, „отказам“ или други техни синоними и доколкото с него се указва подаване на ново заявление за заверка на молба-декларация за същия имот, предмет на Заявление, вх. № РПД24-МД94-17/16.05.2024 г., представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт – хипотезата на чл. 197 АПК. Изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него от Т. искане за извършване на процесната административна услуга е следвало да бъде разгледан от административния съд в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК. То завършва с акт по чл. 200 АПК – определение, с което се отхвърля жалбата или се отменя отказа, като преписката се изпраща на компетентния административен орган за решаване на искането по същество. Съдебното производство по оспорване на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество едно искане до него, за извършване на административна услуга, е производство с предмет правото на административно производство. Поради това обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Административния съд – Пловдив за постановяване на определение по въпроса - правилно или неправилно кметът на Столична община – район „Подуяне“ е отказал да се произнесе по същество на отправеното до него от Т. искане за извършване на административна услуга, обективирано в нейно Заявление, вх. № РПД24-МД94-17/16.05.2024 година. Неправилно, административният съд е преценил, че в случая е формиран мълчалив отказ по съществото на искането. Само изтеклият срок не е достатъчен за тази преценка, без да се вземе предвид волеизявлението на административния орган, обективирано в оспореното писмо. О него, ясно следва волята на органа да не се произнася по съществото на заявлението, поради причините, които органът е посочил. Доколко тези причини могат да обосноват отказа му да се произнесе по съществото на заявлението е въпрос по съществото на оспорването. За изчерпателност следва да се посочи, че на интернет сайта на район Подуене, Столична община е публикувана Номенклатура на такси и цени на услуги, предоставяни в район "Подуяне" - Столична община. В т.30 и 31 от нея, срокът за изпълнение на услугата за проверка и за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка е 30 дни. Следователно, писмото, предмет на оспорване е издадено в рамките на срока за произнасяне от административния орган по заявлението на жалбоподателката. По исканията на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционният съд с крайния си акт, съгласно чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия