Определение № 8533 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6381/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Определение № 5052 от 14.05.2024 г., постановено по адм. д. № 11083/2023 г., Административен съд София–град, 15 състав, е отменил протоколното си определение от 16.04.2024 г. за даване на ход по същество на делото, изпратил е жалбата на „Строй тех надзор“ ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р22221422003340-091-001/04.04.2023 г., поправен с РА за поправка № П-22221423147978-003-001/02.08.2023 г., на директора на Дирекция „ОДОП“ София за произнасяне по нея, прекратил е производството по делото и е осъдил Дирекция „ОДОП“ София (неправилно посочена в съдебния акт като Дирекция „ОДОП“ София-град) да заплати в полза на дружеството разноски в размер на 10 690 лв. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от директора на Дирекция „ОДОП“ София, чрез пълномощника му юрк. П. Тодорова, в която се твърди, че определението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съответни доводи в подкрепа на жалбата. Отправя се искане Върховният административен съд да отмени обжалваното определение. Ответният по частната жалба „Строй тех надзор“ ЕООД, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд София–град, 15 състав, е отменил протоколното си определение от 16.04.2024 г. за даване на ход по същество на делото, изпратил е жалбата на „Строй тех надзор“ ЕООД срещу РА № Р22221422003340-091-001/04.04.2023 г., поправен с РА за поправка № П-22221423147978-003-001/02.08.2023 г., на директора на Дирекция „ОДОП“ София за произнасяне по нея, прекратил е производството по делото и е осъдил Дирекция „ОДОП“ София (неправилно посочена в съдебния акт като Дирекция „ОДОП“ София-град) да заплати в полза на дружеството разноски в размер на 10 690 лв. За да стори това е изложил мотиви, че Решение № 1398/02.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София е нищожно, защото директорът се бил произнесъл по един несъществуващ РА, тъй като първоначалният е бил поправен. От този довод е извел извода за неосъществен административен контрол по отношение на РА, който е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на жалбата по съдебен ред, поради което производството по делото било недопустимо и като такова го е прекратил и е изпратил жалбата срещу РА за ново разглеждане от директора на Дирекция „ОДОП“ София. Без да е разгледал и разрешил делото по същество, съдът е възложил направените до момента разноски по делото в тежест на ответника. Определението на Административен съд София–град е неправилно, като постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено. Мотивите на първоинстанционния съд, че с издаването на РА за поправка, първоначалният РА престава да съществува, не намират опора нито в съдебната практика, нито в законодателството. Съгласно чл. 133, ал. 3 ДОПК, органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно. В настоящия случай с РА за поправка № П-22221423147978-003-001/02.08.2023 г. е отстранена очевидна фактическа грешка в Ревизионен акт (РА) № Р22221422003340-091-001/04.04.2023 г., като жалба по административен ред срещу тази поправка не е постъпила, поради което направените изменения са станали част от установеното с първоначалния РА. При това положение не е налице липса на произнасяне по административен ред по жалбата срещу РА. Дори да беше налице такова не произнасяне, то това не влече след себе си недопустимост на съдебното производство, както неправилно е приел административният съд, тъй като съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. С оглед изложеното, съдебното определение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,