Решение № 1186 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2012 г.

Решение № 1186 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Стил Транс" ЕООД със седалище в гр. Варна, представлявано от управителя Димитър Бухларски, против решение № 856/28.03.2012 г., постановено по адм. д. № 3928/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № МД-РА-018/9.05.2011 г., издаден от главен инспектор "РПК" в Дирекция "МДТ" при Община Варна. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, като атакуваният административен акт бъде обявен за нищожен поради липса на компетентност и форма. Претендират се разноски. Ответникът кметът на Община Варна, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендират се разноски за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт № МД-РА-018/9.05.2011 г., издаден от главния инспектор "РПК" в Дирекция "МДТ" при Община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на общината. С влязло в сила определение по адм. д. № 704/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е прието, че в частта по оспорване законосъобразността на акта жалбата е недопустима поради просрочие. Делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по наведените доводи за неговата нищожност. За да се произнесе, Административният съд - Варна е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Приел е за неоснователно възражението, че установяването на задължение за данък върху превозните средства следва да бъде чрез акт за установяване на публично общинско вземане, а не с ревизионен акт. Развил е правни съображения за компетентността на органа, издал оспорения акт по чл. 108 от ДОПК. Решението е правилно. В чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В Глава Четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Кметът на съответната община осъществява функциите на решаващ орган само когато задължението е установено с ревизионен акт, тъй като съгласно чл. 4, ал. 5, предложение първо от ЗМДТ кметът осъществява функциите на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Според използваната в ДОПК терминология "решаващ орган" е горестоящият административен орган, който е компетентен да разгледа жалбата против ревизионния акт по административен ред. При тази регламентация и във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, след като ръководителят на звеното за местни приходи упражнява правомощията на ТД на НАП, компетентността за определяне на орган по приходите, който да възложи образуване на ревизионно производство е на ръководителя на звеното за местни данъци (чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК). В настоящия казус това е изпълнено, като определянето е съгласно заповед от 10.07.2006 г. на директор Дирекция "МП". Заповедта за възлагане на ревизия от 8.02.2011 г. е издадена от надлежно определен орган по реда на чл. 112 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 108 от ДОПК предвижда, че установяването на данъчните задължения се извършва с данъчен акт, а предварителното установяване на задълженията с АУПОВ има своето оправдание само когато не е издаден ревизионен акт. След като е била възложено и се е извършвала данъчна ревизия, е било безпредметно и в несъответствие с целта на закона издаването на акт за установяване на публично общинско вземане. С разпоредбата на чл. 119, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 105/2005 г.) от ДОПК се предоставя право на компетентния орган да определи кое лице ще издаде ревизионния акт - дали това, което е участвало по време на ревизията или лице различно от него, като тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона. Същото като правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на Община Варна следва да се присъдят такива в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд,