Определение № 909 от 11.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 758/2024 г.

ВКС11.04.2024 г.докладчик Мирослава Кацарска

Диспозитив

СПИРА на основание чл. 282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 137/05.04.2024г., постановено по в.т.д. № 742/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №246/19.07.2023г. на ОС – Стара Загора по т.д.№176/2022г., за осъждане на молителя на основание чл. 432, ал.1 КЗ да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата А. М. при ПТП от 09.09.2021г. само в обжалваната му част до размер от 25 000лв. / двадесет и пет хиляди лева/. Определението не подлежи на обжалване. Да се издаде препис от определението на молителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с вх.№ 6261/10.04.2024г., с която се иска спиране на изпълнението на въззивно решение № 137/05.04.2024г., постановено по в.т.д. № 742/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №246/19.07.2023г. на ОС – Стара Загора по т.д.№176/2022г., за осъждането му да заплати на А. М. за сумата над 10 000 лв до 50 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата А. М. при ПТП от 09.09.2021г., като се иска спиране на изпълнението на решението в обжалваната част относно 25 000 лв от общия присъден размер (50 000 лв) с изключение на частта, влязла в законна сила. В молбата се твърди, че решението, което е от 05.04.2024г. все не е връчено и не е изтекъл срокът за касационно обжалване, но е приложена касационна жалба с вх.№ 500833/10.04.2024г., както и че с два преводни документа са внесени съответно сумата от 25 000 лв., представляваща обжалваната част от присъдената главница за обезщетение по въззивното решение по сметката за обезпечения, както и втори вносен документ, удостоверяващ изплащане на обезщетение в необжалваната част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира молбата за основателна. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. второ ГПК. Касационната жалба, която е приложена с вх. № 500833/10.04.2024г., отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл. 284 ГПК, като с нея се обжалва частично решението на АС – Пловдив, само за разликата до размера над 25 000 лв. Внесена е парична гаранция с вносен документ от 10.04.2024г. на „Уникредит Булбанк“ АД по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата от 25 000 лв., съответна на частта, в която се обжалва въззивното решение. Гаранцията е съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС. Тя е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС, обстоятелство, изрично удостоверено от счетоводител на ВКС в приложения документ от 11.04.2024г. Воден от горното, Върховният касационен съд,

Цитирани разпоредби

5