Определение № 4031 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2025 г.

Производството е по реда на чл.166, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Г. Г. К. против Определение № 1927/27.02.2025г. на Административен съд – Бургас по адм. д.№ 322/25 г., подадена чрез адв. Събева. С обжалваното определение, административният съд е оставил без уважение искането на Г. К. за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.22 и 23 от ЗАНН и чл.192, ал.1, т.2, б.“а“ от Закона за културното наследство с изх.№ 33-00-646 от 14.01.2025г. на гл. инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата / за краткост наричано по-долу ПАМ или Разпореждането/,с което на Г. Г. К. е предписано, да отстрани чрез демонтиране строеж: едноетажна постройка с търговско предназначение – магазин за сувенири, разположен в ПИ с идентификатор 51500.501.488 по КККР на гр. Несебър и преминаващ в южната част на ПИ 51500.501.151 по КККР на гр. Несебър. За да постанови обжалвания резултат, съдът е посочил, че в случая предварителното изпълнение е допусната по силата на закона – чл.192, ал.2 от Закона за културното наследство, а сочените от жалбоподателя обстоятелства въз основа на които иска спиране на предварителното изпълнение, не обуславяли основателността на искането му. Твърдените имуществени вреди, които ще настъпят за жалбоподателя от предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, не обосновават според административния съд значим интерес на собствениците, закрилян с интензитет, равен или по-висок от защитения обществен интерес. В частната жалба, К. чрез своя процесуален представител – адв. Събева твърди неправилност на определението. Иска отмяната му и уважаване на искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното разпореждане. Твърди, че не може да изпълни сам наложената ПАМ, тъй като постройката, предмет на ПАМ е разположена в имоти, които са съсобствени, а по-голямата й част попада в територия, предоставена за ползване на другите съсобственици, съгласно договор за реално ползване. Твърди също така, че предварителното изпълнение на ПАМ ще причини на жалбоподателя значителни материални вреди, изразяващи се в значителния размер на извършените строителни работи, както и на тези по демонтажа, в това число и разходване на средства по изготвяне и съгласуване на проект за премахването на постройката по реда на ЗКН. Сочи, че при отмяна на административния акт, жалбоподателят би имал право на обезщетение, но ролята на съдебното обжалване е за защита на законни права и интереси на засегнатите лица, а не да създава нови спорове, както и че, логиката в правото не е, да се дерогират права и законни интереси, с оглед възможността впоследствие да бъдат „възмездени“. Сочи, че предварителното изпълнение на ПАМ е свързано с определен срок, изтичането на който е предпоставка за налагане на административно наказание. Твърди, че не са налице обстоятелства, които да сочат на неотложност за защита на обществения интерес, с оглед на който е издадено разпореждането. Принудителната мярка разпорежда премахването на довършен строеж, който е съществуващо положение от години, документиран още през 2003 година. Ответникът по частната жалба – гл. инспектори в РИ с център Бургас на ГД на ИОКН при МК не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в 7-дневения срок за обжалване на определението, от страна по делото, за която определението е неблагоприятно. По основателността й приема следното: Обжалваното определение е неправилно. Върховният административен съд преценява, че в конкретния случай е налице хипотеза втора на чл.166, ал.2 АПК – предварителното изпълнение на ПАМ би могло да причини на жалбоподателя трудно поправима вреда. Това е така, не само заради финансовите разходите, свързани с предварителното изпълнение на мярката. Видно от мотивите на обжалваното Разпореждане за прилагане на ПАМ, изх.№ 33-00-646/14.01.25г. е, че целта й е - преустановяване на констатираното нарушение, изразяващо се в изграден и функциониращ магазин за сувенири, без наличие на съгласувана с МК проектна документация по реда на ЗПКМ и ЗКН, попадащ в границите на охранителна зона на недвижима културна ценност с категория „местно значение“, както и в границите на групова културна ценност със световно и национално значение „Старинен град Несебър“, както и на отстраняване на последиците от нарушението. От съдържанието на същото разпореждане става ясно, че още през 2007г. в НИПК е имало информация за съществуването на постройката. Следователно, установеното фактическо положение с обжалваното разпореждане е такова отпреди поне 18 години, поради което трудно би могло да се предположи, че периодът от време, необходим за произнасяне от съда по законосъобразността му с влязло в сила решение, ще затрудни или осуети премахването на постройката, или ще причини по-големи последици, каквито в обжалваното разпореждане не са и индивидуализирани. В случай, че се приеме, че последиците се изразяват в самия факт на съществуване на тази постройка в границите на груповата културна ценност със световно и национално значение, то както се посочи, те са факт отпреди повече от 18 години. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява, че е налице и друга причина, която налага изпълнението на ПАМ да се извърши след влизането й в сила. Единствено съдът, който следва да се произнесе по законосъобразността на разпореждането за налагане на ПАМ, е компетентен да прецени, доколко обектът на ПАМ е достатъчно индивидуализиран, по начин, че тя да може да се изпълни точно и безпогрешно. Видно от съдържащия се по делото Констативен протокол от 25.03.2024г., издаден от арх. М. С. – гл. инспектор и арх. П. В. - инспектор в РИОКН ЮИР, ЦРП-Бургас при МК е, че са констатирани и описани в южната част на ПИ 51500.501.151 и преминаващи в ПИ 51500.501.488 две едноетажни постройки с търговско предназначение – магазин за сувенири, едната заемаща приблизителна площ от 73 кв.м., а другата с приблизителна площ от 44 кв.м., които са били изградени към м. март 2012 година. В обжалваното разпореждане е дадено предписание за отстраняването на една едноетажна постройка с предназначение – магазин за сувенири, разположен в ПИ с идентификатор 51500.501.488 по ККР на гр. Несебър и преминаващ в южната част на ПИ 51500.501.151 по ККР на гр. Несебър. За настоящия съдебен състав на съда, който преценява определението на административния съд, постановено по искането за спиране на предварителното изпълнение на разпореждането, не става ясно, колко са магазините за сувенири във въпросните ПИ, различни ли са тези, които от ПИ 51500.501.151 преминават в ПИ 51500.501.488 от тази, която от ПИ с идентификатор 51500.501.488 по ККР на гр. Несебър преминава в южната част на ПИ 51500.501.151 или не. В случай, че не са различни, коя от двете постройки, констатирани с КП от 25.03.24г. е предписано да се премахне или и двете, тъй като постройката не е индивидуализирана чрез квадратура. Налице е риск от грешка в обекта на ПАМ при предварителното й изпълнение. По тези съображения, определението на административния съд следва да се отмени като необосновано и неправилно, а вместо това се уважи искането на К. за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното разпореждане. Воден от горното и на осн. чл.235 АПК, Върховният административен съд