Определение № 74 от 07.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8473/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Г., чрез процесуален представител, против определение №6382/23.05.2024г., постановено по адм. дело №2611/2024г. по описа на Върховния административен съд - второ отделение, с което е отменено определение от открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2024г., с което е даден ход по същество на делото, жалбата на Г. с искане за прогласяване нищожността на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с постановление на Министерски съвет №182 от 24.07.1996г., обн. ДВ, бр.65/31.07.1996г. е оставена без разглеждане, и производството по делото е прекратено на осн. чл.159, т.1 и т.4 АПК вр. чл.196 АПК. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за неговата отмяна и връщане делото на предходната инстанция с указания за решаване същото по същество. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът – Министерски съвет на Република България /МС на РБ/, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Ц. Г. Г. от гр.Свищов, с искане да бъде обявена /прогласена/ нищожността на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с Постановление на министерски съвет №182 от 24.07.1996г., обн. ДВ, бр. 65/31.07.1996г. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав е приел за безспорно, че Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с Постановление на Министерски съвет №182 от 24.07.1996г. е отменена с §1 на ПМС №82 от 03.04.2024г., с което е приета и нова Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, обн. ДВ, бр.30 от 05.04.2024г. Съдът е приел, че към момента на постановяване на определението оспорената наредба е отменена и вече не съществува в правния мир, поради което не е налице предмет на обжалване, включително и с оглед искане за обявяването на нищожността й. Съдът, предвид разрешението в приетото ТР №3 от 16.04.2013г. на ОСС на ВАС, е счел, че правният интерес на оспорващия, преценен към момента на подаване на жалбата, може да е налице само ако подзаконовия нормативен акт съществува, т.е. е действащ. В подкрепа съдът е посочил разпоредбата на чл.193 АПК, с извод, че ако подзаконовият нормативен акт вече е отменен по реда на Закона за нормативните актове, както е в случая, с изрична разпоредба и приемането на нов подзаконов нормативен акт, съответно с оглед правомощията на съда по чл.193 АПК, не би имало предмет на произнасянето- прогласяване на нищожност и отмяна. Настоящият казус е разгледан от тричленния състав на ВАС в светлината на Решение от 24.11.2022г. по дело С-289/2021 на СЕС, като тричленния състав цитирайки т.45, т.46 и т.56 от това решение е приел, че при всички случаи за жалбоподателят трябва да е налице пряк и непосредствен интерес от оспорването, като в тази връзка е обсъдил наведените аргументи от жалбоподателя за наличие на правен интерес от продължаването на производството, а именно: въз основа на прието неизпълнение на вменени на жалбоподателя задължения с отменената наредба е образувано срещу него наказателно производство, по което може да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода. В отговор на този аргумент съдът е посочил, че предвид разпоредбите на чл.195, ал.1 и ал.2 АПК в националната правна уредба е предвиден ред за уреждане правните последици при прогласяване нищожността на подзаконов нормативен акт, като тези правни последици не настъпват автоматично с постановяване на съдебното решение за евентуална отмяна или прогласяване на нищожност на такъв акт, а са резултат от последваща законодателна и нормотворческа дейност. Съдът е приел, че в случая правен интерес за жалбоподателя не е налице, доколкото не би се стигнало до осъществяване на целения резултат „да се премахнат правните последици, които са породени от прилагането на наредбата, за която се твърди, че го уврежда“, като уважаването на процесната жалба не би могло само по себе си да удовлетвори жалбоподателя и да произведе пряк ефект в неговата правна сфера. В подкрепа на този извод съдът е посочил Решение от 07.06.2007г. по дело №С-362/2005г. на СЕС, Wunenburger/Комисия, в което е прието, че „Така спорът запазва предмета си, когато увреждащият акт не е официално оттеглен и жалбоподателят може да запази интереса си да поиска отмяната му, за да позволи да се избегне възпроизвеждането в бъдеще на неправомерното поведение, от което той претендира, че е засегнат“ – в случая при твърдението, че жалбоподателя е увреден от вменени му с оспорената наредба задължения, този подзаконов нормативен акт е оттеглен от АО, тъй като е отменен от него с последвалия подзаконов нормативен акт, а именно новата наредба от 2024г., като не се навеждат твърдения, че увреждащите норми са възпроизведени в нея. На следващо място тричленния състав е посочил, че цялата практика на СЕС, вкл. Решение от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. на СЕС, касаят несъответствие на национални правни норми с правото на ЕС, но в случая от страна на жалбоподателя не се твърди нарушаване право на ЕС при издаване на оспорената от него Наредба, както и не се обосновава правен интерес за продължаване на производството, произтичащ от нарушение на право на ЕС. Най-накрая тричленния състав е посочил, че ако се приеме, че може да се обоснове правен интерес у жалбоподателя, с оглед на бъдеща възможност за репариране на евентуално претърпени вреди, то фактическия състав по чл.204 АПК разписва, че при претенция за вреди „причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение“, поради което е налице и тази защита за жалбоподателя. В обобщение съдът е намерил, че към момента на постановяване на съдебния акт, вече не е налице предмет на оспорване, поради липса на годен за съдебно оспорване акт- оспорената наредба вече не представлява част от действащото право, поради което е налице правното основание на чл.159, т.1 АПК за прекратяване производството по делото, като за жалбоподателя е отпаднал и правният интерес по оспорването, което обосновава и наличие на основанието по чл.159, т.4 АПК. Определението е неправилно. Прочитът на тричленния състав на ВАС на относимото към настоящия казус Решение от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. на СЕС не съответства на разрешението прието от Съда в мотивите на цитираното решение, и по специално на т.42, т.43, т.45 и т.46 на цитирания акт във вр. с т.56. Изводът на тричленния състав, че в случая правен интерес за жалбоподателя не е налице, доколкото не би се стигнало до осъществяване на целения резултат „да се премахнат правните последици, които са породени от прилагането на наредбата, за която се твърди, че го уврежда“, а уважаването на процесната жалба не би могло само по себе си да удовлетвори жалбоподателя и да произведе пряк ефект в неговата правна сфера, противоречи на установените факти по делото във вр. изразената воля на жалбоподателя в подадената от него жалба против Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. В т.46 от решението на Съда, се допуска възможност оспорването на национална разпоредба по съдебен ред да има за цел премахване и на правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които увреждат жалбоподателя. Според Съда в подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането на подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши жалбоподателя от ефективна съдебна защита. В настоящия казус макар Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи да е оспорена изцяло, несъмнено прилагането на конкретна нейна разпоредба уврежда жалбоподател, като в този смисъл е постановената Присъда №33 от 22.05.2024г. на Окръжен съд-Бургас по НОХД№20232100201481 по описа за 2023г. Отмяната на Наредбата, приета с Постановление на министерски съвет №182 от 24.07.1996г., обн. ДВ, бр. 65/31.07.1996г., и приемането на новата Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, обн. ДВ, бр.30 от 05.04.2024г. (т.е. след образуваното съдебно производство пред ВАС на РБ на 11.03.2024г. по оспорване на Наредбата, и преди постановяване на цитираната присъда на ОС-Бургас) няма за последица отпадането на вече настъпилите негативни правни последици за жалбоподателя именно от прилагането на разпоредба от отменения подзаконов нормативен акт. Националната юрисдикция е обвързана от постановеното от Съда тълкуване, а в процесната хипотеза приложените от тричленния състав на ВАС разпоредби на чл.159, т.1 и т.4 АПК лишават жалбоподателя от ефективна съдебна защита, предвид принципа на ефективност, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съобразно даденото тълкуване на тази норма в Решение от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. на СЕС. Трябва да се припомни, че в случая жалбоподателя не е постигнал търсения с подаването на жалбата интерес не само независимо, но и предвид отмяната в хода на производството пред тричленния състав на ВАС на оспорваните разпоредби от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи с приемането на новата Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. Не се споделя тезата на тричленния състав за ефекта от липса на наведени твърдения от жалбоподателя в първоначалната жалба за нарушаване правото на ЕС при издаване на оспорената от него Наредба, както и за необосноваване от жалбоподателя на правен интерес за продължаване на производството, произтичащ от нарушение на право на ЕС, защото прилагането на чл.48 от ХОПЕС не е поставено в зависимост от изявления на жалбоподател в горния смисъл, а според чл.6 от Договора за европейския съюз, Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите. След като в хода на образуваното вече съдебно производство пред ВАС по оспорване на подзаконовия нормативен акт същия е отменен, а твърденията на жалбоподателя за нищожност позволяват релевирането им пред съответния съд, чиято е преценката за основателност на наведените твърдения за порочност на отменения подзаконов нормативен акт, като се вземе предвид, че ако оспорването бъде уважено, подзаконовия нормативен акт няма да поражда последици занапред, както и поради това, че за органа ще възникне задължението за служебно уреждане на неблагоприятните правни последици, възникнали от действието на отменения незаконосъобразен подзаконов нормативен акт- чл.195 АПК, съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Принципът на ефективност предполага обезпечаване по възможност защита правата на субекта в едно производство, а не прекратяването му и налагане на субекта затруднения чрез използване от него на други способи за защита (напр. цитираното от тричленния състав производство по чл.204 АПК), което затруднение може да е предпоставка за възникване на нови, различни по характер вреди за оспорващия и евентуално ангажиране на извъндоговорна отговорност на държавата-членка. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, и делото се върне на същия тричленен състав на Второ отделение на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Разноски не са претендирани за настоящата инстанция и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл.234 и чл.235 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,